Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Бегма? Че какво си правила там, по дяволите?
— Нищо особено — каза Джасра. — Споменах го, само за да ти покажа колко беше напреднала тя междувременно. Тогава все още се е движела на почетно разстояние от мен. Но и това научих по-късно от нея самата. Следвала ме е от ръба на Златния Кръг чак до Цитаделата на Владението. Останалата част от историята ти е известна.
— Не съм съвсем сигурен, че е така.
— Джулия вече е имала свои планове за това място. И определено успя да ме изненада. Така се превърнах в закачалка.
— А тя се е настанила на твоето място, за да посреща посетителите, прикривайки се зад онази маска. Набирала сили и знания, закачала си чадъра на теб…
Джасра изръмжа тихичко, а аз си припомних, че зъбките й не са за подценяване. Насочих предположенията в ново направление.
— Все още не мога да разбера защо след това продължаваше да ме шпионира и да ме затрупва с цветя.
— Мъжете са отвратителна пасмина — отбеляза Джасра и пресуши виното си. — Успя да се сетиш за всичко друго, но не и за основния й мотив.
— Искала е да се сдобие със сила — казах аз. — Какво още има да се разбира? Спомням си, че често обсъждахме този въпрос на дълго и широко.
Мандор прихна. Обърнах се към него, но той отвърна погледа си и поклати глава.
— Очевидно — натърти Джасра — тя все още те е обичала. Най-вероятно — доста. Играела си е игрички с теб. Искала е да раздразни любопитството ти. Най-вероятно е искала да тръгнеш след нея и да я откриеш, за да си премерите силите. Искала е да ти докаже, че е била достойна да й довериш всички онези знания, които ти си й отказал.
— Значи си знаела и за това?
— Тя понякога говореше съвсем открито с мен.
— Сигурно заради силните си чувства към мен е изпратила онези мъже с триголитите, за да ме убият. И те за малко не успяха да си свършат работата.
Джасра погледна встрани и се закашля. Мандор се изправи тутакси, заобиколи масата и наля вино в чашата й. И докато гърбът му я скриваше от погледа ми, аз я чух да казва тихо:
— Ами… не беше точно така. Убийците изпратих аз. Риналдо не беше до теб, за да те предупреди, както си мислех, че е правил през цялото време, и затова реших да си опитам късмета отново.
— О-о — отбелязах. — А случайно да е имало и следваща поръчка?
— Не, те бяха последните.
— Какво облекчение.
— Не го приемай като извинение. Просто ти обяснявам как стоят нещата, за да изчистим недоразуменията. Във връзка с това, мога ли да приема, че и ти си се отказал да ми отмъщаваш?
— Вече уточних, че сме квит. Няма да се отметна от думите си. А как се е забъркал Джърт в цялата история? Не разбирам как въобще са успели да се срещнат.
Мандор не пропусна да долее малко вино и в моята чаша преди да се върне на мястото си. Джасра ме погледна.
— Не знам — каза тя. — При нашия сблъсък тя беше сама, без никакви съюзници. Всичко е станало, докато бях окована от заклинанието й.
— Имаш ли някаква представа накъде може да са отпрашили двамата с Джърт?
— Не.
Погледнах Мандор, но той поклати глава.
— Аз също не сещам къде биха могли да бъдат. И все пак в главата ми се върти една мисъл.
— Да?
— Струва ми се уместно да отбележа, че ако забравим за белезите и липсващите части от лицето му, приликата между вас е повече от очевидна.
— Между мен и Джърт? Сигурно се шегуваш?!
Той погледна Джасра.
— Така е — каза тя. — Родството ви си личи доста ясно.
Оставих вилицата си и тръснах глава.
— Абсурд! — Но изобщо не бях убеден, че е така. — Никога не съм забелязвал нещо подобно.
Мандор повдигна рамене съвсем леко.
— Искаш ли да ти изнеса лекция за психологията на отрицанието? — попита Джасра.
— Не — отвърнах. — Просто ми е необходимо малко време, за да асимилирам факта.
— Ред е на следващото ястие — обяви Мандор, после махна с ръка и то се появи на масата.
— Ще си имаш ли неприятности с роднините си в Амбър, задето ме освободи? — попита след известно време Джасра.
— Надявам се, че докато разберат, че си изчезнала, вече ще разполагам с убедително оправдание — отговорих аз.