Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Канех се да я впиша в своя още по-мащабен замисъл — Пътя на Непълния Лабиринт.
— Нямам представа какво точно имаш предвид, но вече ми звучи като ужасно рисковано начинание.
— Не се и съмнявам, но далеч не е толкова опасно, стига да се направи както трябва.
— Доколкото знам — казах аз, — отраженията на Лабиринта, които се намират в световете на Сенките, представляват неточни версии на оригинала. Това прави всяко съприкосновение с тях доста опасно.
— Само ако бъде направено неумело.
— И ти щеше да накараш Джулия да мине по този Непълен Лабиринт?
— Моите знания за това, което ти наричаш „минаване по Лабиринта“, се дължат на нещата, които съм научила от своя покоен съпруг и от Риналдо. Ако съм разбрала правилно, за да премине по Лабиринта, посветеният трябва да следва неговите очертания, докато стигне до една определена точка, където го обладава силата.
— Така е — съгласих се аз.
— Ако обаче отражението е несъвършено — продължи Джасра, — става възможно да се проникне до самия му център.
— Но как би могъл някой да следва линиите, след като те са прекъснати? Ако не следваш очертанията, Лабиринтът ще те унищожи.
— Не казвам, че трябва да се следват линиите. Пътят до центъра ще минава през разкъсването.
— И ако все пак стигнеш до него по този начин… Тогава какво?
— В съзнанието ти се отпечатва образът на Непълния Лабиринт.
— А как може да се използва този образ?
— Отново благодарение на дефекта. Призоваваш образа и черпиш сила от него през тази мрачна пукнатина.
— И това ще ти позволи да пътуваш през Сенките?
— Почти с такава лекота, с каквато го правиш ти например — каза Джасра. — Но процепът все пак си остава.
— Процепът ли? Не разбирам.
— Дефектът в Лабиринта. Той ще те следва през Сенките. Винаги ще е до теб, докато пътуваш през тях — понякога тънък като косъм, друг път зейнал като бездна. Ще се променя непрекъснато. Може да се появи най-неочаквано навсякъде — своеобразно бяло петно в реалността. Там именно се крие рискът за тези, които следват Непълния Път. Да паднеш в процепа означава сигурна смърт.
— Но всяко от заклинанията ти също би могло да се провали и да се обърне срещу теб.
— Риск има във всичко — заяви магьосницата. — Истинското майсторство е в това да успяваш винаги да го заобиколиш.
— И ти бе отредила тази участ на Джулия?
— Да.
— И на Виктор?
— Да.
— Разбирам — казах. — Все пак сигурно знаеш, че копията черпят силата си от Първичния Лабиринт.
— Разбира се. И какво от това? Те са почти толкова добри, колкото е и истинският Лабиринт. Естествено, трябва да се пипа внимателно.
— Апропо, колко използваеми отражения съществуват?
— Използваеми?
— Те сигурно се влошават с отдалечаването си от центъра. Къде минава линията, която не може да бъде прекрачена без рискът да стане безразсъдно голям?
— Разбирам какво имаш предвид. Може би само първите девет отражения стават за работа. Аз никога не съм преминавала отвъд деветото. Първите три са най-сигурни. При следващите три рискът се увеличава значително.
— Пропастта става по-широка, така ли?
— Точно така.
— И как така се реши да ми кажеш всичко това?
— Ти си адепт от по-висша сфера и тази информация е безполезна за теб. Освен това не би могъл да ми попречиш да използвам Непълния Път. И накрая, трябваше да си наясно с тази подробност, за да оцениш по достойнство финала на моя разказ.
— Целият съм слух — казах.
Мандор докосна масата и пред нас се появиха малки кристални купички с лимонов шербет. Схванахме намека му и не продължихме разговора си преди да приключим с поредния кулинарен шедьовър. Навън сенките на облаците се плъзнаха по планинските склонове. От коридора долиташе лека музика. Някъде из двора на Владението някой се трудеше здраво с кирка и лопата, доколкото можех да преценя по една доловимите шумове.
— И така ти посвети Джулия в своето откритие — обадих се аз.
— Да — каза Джасра.
— Какво стана след това?