Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Абсолютен задник — каза тя. — Но имаше талант. Трябва да му се признае.
— Ъъ… какво искаш да кажеш? — попитах аз.
— След известно време се разприказва за развиване на лична енергия, използвайки всички онези празнодумства, с които си служат полупросветените. Искаше Риналдо да разбере за заниманията му с окултизъм, както и че се е добрал до нещо сериозно. Накрая започна да му намеква, че е склонен да предаде знанията си на подходящия човек.
Джасра се изсмя отново. Аз също се ухилих при мисълта за шарлатанина, който се бе опитал да пробута номерата си на един истински посветен.
— Естествено целият цирк беше заради парите на Риналдо. Виктор, който както обикновено не разполагаше с пукнат грош, ги бе надушил безпогрешно. Риналдо не се хвана на номерата му и малко след това просто престана да взема уроци от него. Освен това си мисля, че вече беше успял да научи всичко, което можеше да се научи от Мелман. Щом разбрах за господин окултиста, веднага ми хрумна, че той би могъл се превърне в идеалната маша. Бях убедена, че човек като него би направил всичко, за да вкуси от истинската сила.
Кимнах.
— И тогава Риналдо започна да му се „явява“, нали? Двамата сте се редували, за да мътите главата на този глупак с трохи от истинското Умение.
— Точно така — каза Джасра. — С него се занимавах предимно аз, тъй като Риналдо обикновено беше твърде зает с подготовката си за изпитите. Ако не се лъжа, неговият успех беше малко по-добър от твоя.
— Ами, изкарваше доста високи оценки — промърморих аз. — Като слушам за това как сте подготвяли Мелман, не мога да не се запитам за причината. Значи се надявахте той да успее да ме убие по онзи особено колоритен начин?
Джасра се усмихна.
— Да. Макар че едва ли имаш реална представа за целия замисъл. Той знаеше за теб и трябваше да изиграе определена роля в твоето жертвоприношение. Но през онзи ден, когато ти го уби, Виктор действаше изцяло на своя глава. Бяхме го предупредили да не се самозабравя, но той не ни послуша и си плати за това. Беше го обзела манията да се сдобие с цялата сила, която си мислеше, че ще спечели по този начин, без да я дели с никого. Както вече казах, беше истински задник.
Опитах се да си придам не особено заинтересован вид, за да я накарам да продължи, така че се заех отново с вечерята си. Реших, че това е подходящ начин да изразя подобно отношение. Но щом погледнах към масата, установих, че чинията със супата ми е изчезнала. На нейно място се бе появило някакво месно блюдо. Взех уж съвсем непринудено ножа си, за да нарежа вкусната мръвка и да я опитам, но усетих, че ръката ми трепери. Причината беше проста — искаше ми се да удуша Джасра още на мига.
Поех дълбоко въздух и се опитах да се овладея. Пийнах глътка вино. Пред мен изникна малка чинийка с подправки. Лекият аромат на чесън и някакви изкусителни билки ме посъветва да го давам по-кротко. Кимнах с благодарност към Мандор, Джасра направи същото. След няколко секунди вече режех спокойно месото си на малки късчета.
Опитах няколко хапки и след това казах възможно най-спокойно:
— Наистина не разбирам. Твърдиш, че Мелман е имал своя роля в моето ритуално заколение. Но защо само роля?
Тя продължи да се храни още около половин минута и после демонстрира поредната си усмивка.
— Възможността беше твърде примамлива, не можехме да я изпуснем. След като се разделихте, Джулия най-неочаквано се заинтересува от окултните науки. Реших, че мога лесно да я запозная с Мелман, за да научи от него няколко прости трика. Исках да култивирам омразата, породена от вашата раздяла, и да я засиля до такава степен, че тя да избухне със сила, която да накара Джулия да ти пререже гърлото в деня на жертвоприношението.
Задавих се с иначе невероятно крехкото и апетитно месо.
До лявата ми ръка се появи кристална чаша вода. Поех и я оставих гнева ми да се уталожи още веднъж. Отпих бавна, голяма глътка.
— О, тази реакция беше доста красноречива — отбеляза Джасра. — Трябва да признаеш, че включването на жената, която някога си обичал, в ролята на твой екзекутор прави отмъщението доста стилно.
С крайчето на окото си забелязах Мандор да кимва. Тя наистина беше права.
— Признавам, че досега нямах никаква представа за това — казах аз. — А Риналдо имаше ли някаква специална роля на този етап?