Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— За Хаос — отвърна Мандор и вдигна своята чаша.
— За Хаос — присъединих се аз като планинско ехо и чашите ни звъннаха.
Усетих как в ноздрите ми прониква впечатляващ букет от апетитни аромати. Обърнах се и видях димящите блюда на масата. Джасра също се обърна и в същия миг столовете се изтеглиха назад, подканвайки ни да седнем на трапезата.
— Моля седнете и ми позволете да ви сервирам вечерята — каза Мандор.
Така и направихме. Ястията се оказаха превъзходни. През следващите няколко минути не се каза почти нищо, ако не броим комплиментите, посветени на супата. Някак не ми се искаше точно аз да подхвана засукания разговор, който ни предстоеше. Хрумна ми, че останалите сигурно се чувстват по същия начин.
Накрая Джасра се прокашля и ние вдигнахме глави. С изненада установих, че изглежда леко изнервена.
— Е, как се развиват събитията в Хаос? — попита червенокосата дама.
— Засега хаотично — отвърна й Мандор, — нека ми бъде простена леката ирония. — След това се замисли за миг, въздъхна и добави: — Политика.
Джасра кимна бавно, сякаш преценяваше дали да го попита за нещо по-конкретно, но след това явно се отказа и се обърна към мен.
— За съжаление не успях да се запозная по-отблизо с живота в Амбър по време на краткото си посещение, но от това, което ти ми каза, останах с впечатлението, че и там животът е придобил леко хаотичен оттенък.
Кимнах.
— Добре, че Далт се махна — казах, — ако намекваш за това. Все пак той никога не е представлявал реална заплаха, просто поредният досадник. И като си говорим за него…
— Нека го оставим засега встрани от нашия разговор — прекъсна ме тя и се усмихна подкупващо. — Всъщност имах предвид нещо съвсем друго.
Аз също се усмихнах.
— Бях забравил, че не си сред неговите почитатели.
— Не става дума за това — каза Джасра. — Той също върши добра работа от време на време. Въпрос на… — Тя въздъхна и добави: — политика.
Мандор се засмя и ние се присъединихме към него. Идеята й за Далт не беше никак лоша. Жалко, че не се бях сетил сам за нея.
— Преди време си купих картина — казах, — рисувана от една дама на име Поли Джексън. Червен Шевролет, модел 57-а. Страшно ми допадна. Сега се намира в един склад в Сан Франциско. Риналдо също я хареса.
Джасра кимна и погледна през прозореца.
— Вие двамата непрекъснато обикаляхте галериите — каза тя. — Той успя да замъкне и мен в доста от тях. Винаги съм смятала, че има добър вкус. Талант не, но вкус определено.
— Защо мислиш, че няма талант?
— Той е много добър художник, но собствените му картини не са особено интересни.
Бях подел темата със съвсем определена цел, но разговорът не тръгна в нужната посока. Все пак бях удивен от тази непозната за мен страна на Люк и затова реших да продължа в същия дух.
— Картини? Не знаех, че той също рисува.
— Има доста опити, но така и не се реши да ги покаже на някого. Смяташе, че не са достатъчно добри.
— Откъде знаеш за тях тогава?
— Проверявах редовно апартамента му.
— Докато той отсъстваше, нали?
— Разбира се. Имам това право като негова майка.
Потръпнах. В съзнанието ми изникна отново образът на червенокосата жена и демоните, които бях видял в заешката дупка. Но реших да не издавам емоциите си, точно когато тя се бе разприказвала. Вместо това прецених, че трябва да насоча разговора в първоначално замислената посока.
— Дали това негово увлечение няма нещо общо с познанството му с Виктор Мелман? — попитах.
Джасра ме изгледа изпитателно през присвитите си очи, после кимна и се наведе над супата си. После остави лъжицата си и каза:
— Да. Риналдо взе няколко урока от този човек. Харесваше картините му и се интересуваше от неговия похват в рисуването. Може би дори е купил някои от тях. Не знам. Знам само, че по някое време споменал на Виктор за своите опити и той пожелал да ги види. Казал му, че ги харесва, и предложил да го научи на някои полезни неща.
Джасра вдигна чашата си, наслади се на аромата на виното и пийна малко. После отново впери поглед в планините.
Тъкмо се канех да я провокирам с надеждата, че ще продължи, когато тя се изсмя. Изчаках за миг.