Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
След известно време се отправихме отново към трапезарията. Наблюдавах как Мандор я преобрази само с няколко думи и два-три пестеливи жеста. Грубата дървена маса и пейките бяха заменени от елегантна кръгла маса и удобни на вид столове, разположени така, че и тримата да можем да се наслаждаваме на планинския пейзаж. Джасра все още не се бе появила. В ръцете си държах двете отпушени бутилки вино. Мандор бе преценил ароматите им като доста обещаващи. Понечих да ги оставя на масата и изведнъж върху нея се появиха покривка с бродерия, салфетки от същата материя, изящни порцеланови съдове, украсени сякаш от Миро, и сребърни прибори с филигранна инкрустация. Мандор огледа подредбата от няколко различни ъгъла. Сложих бутилките и в същия миг до тях се появи кристална купа с плуващи в нея цветя. Отстъпих крачка назад. Пред очите ми изникнаха няколко тънкостенни чаши с високи столчета.
Възкликнах тихо. Той сякаш едва сега забеляза присъствието ми и промърмори:
— Да, така са добре. А сега да опитаме виното преди да се е появила дамата.
Мандор наля по малко от рубинената течност в две от чашите.
Опитахме и той кимна. Според мен беше доста по-добро от върховите постижения на Бейл. Разликата беше от земята до небето.
— Не е зле — отбелязах.
Мандор заобиколи масата и отиде до прозорците, аз го последвах. Някъде из тези планини вероятно все още се спотайваше моят стар познайник Дейв.
— Чувствам се почти виновен — отбелязах аз, — че си позволявам подобна почивка. Има толкова други неща, с които би трябвало да се захвана…
— Вероятно са дори повече, отколкото ти се струва сега — каза Мандор. — Погледни на тази вечеря по-скоро като на глътка въздух, отколкото като на отстъпление. А би могъл дори да научиш нещо важно.
— Така е — съгласих се. — Чудя се само какво ли ще е то.
Мандор разклати виното в чашата си, отпи една малка глътка и сви рамене.
— Тя знае доста. Може да се заинати и да не ни каже почти нищо, а може да се размекне от вниманието ни и да прояви известна щедрост. Просто изчакай и приеми нещата такива, каквито са.
Пийнах от виното и усетих как тялото ми потръпна. Питието си го биваше, но причината за това се оказа друга — просто Логрус ме предупреждаваше за приближаването на Джасра. Не предупредих Мандор, тъй като бях сигурен, че той е почувствал същата тръпка. И двамата се обърнахме почти едновременно към вратата.
Магьосницата бе облечена с бяла рокля, прихваната на лявото рамо с диамантена игла. Сред разкошната й коса бе кацнала диадема — също с диаманти, — която като че ли излъчваше свое собствено сияние в инфрачервения диапазон. Джасра се усмихваше и ухаеше доста приятно. Осъзнах, че неусетно съм се изпънал като гренадир. Хвърлих един бегъл поглед на ноктите на ръцете си, за да се убедя, че са в прилично състояние.
Както обикновено, поклонът на Мандор се оказа по-изискан от моя. Почувствах се задължен да й поднеса някакъв комплимент и затова отбелязах:
— Изглеждаш доста… елегантно.
Очите ми се плъзнаха по фигурата й.
— Не ми се случва често да вечерям едновременно с двама принцове — каза Джасра.
— Аз съм граф на Западните Покрайнини, а не принц — поправих я аз.
— Имах предвид титлата ти в Хаос — отвърна тя.
— Долавям определен интерес към нашето семейство — подхвърли Мандор. — Особено напоследък.
— Просто мразя да допускам досадни грешки в протокола — каза Джасра.
— Рядко използвам титлата си от Хаос в тази част от Вселената — обясних.
— Жалко. Звучи ми някак по-изтънчено. Ако не греша, тя те прави тринайсети поред в листата на претендентите за трона.
Аз се засмях и отбелязах:
— Дори тази неизгодна позиция е силно преувеличена.
— Не, Мърл, тя май е права — каза Мандор. — Или поне е доста близо до истината.
— Откъде накъде? Когато проверих за последен път…
Мандор се усмихна, наля вино в чашата на Джасра и й я подаде. Тя пое чашата и отвърна на усмивката му.
— Явно не си проверявал наскоро. Напоследък доста от претендентите се пренесоха в отвъдното.
— Сериозно? Толкова много?
— Пия за Царството на Хаоса — каза Джасра и вдигна чашата си. — Нека силата му се разпростира из Вселената.