Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Заобиколихме няколко бурета и се озовахме в помещение, което се оказа доста добре заредена винарска изба. След няколко крачки Мандор спря, обърна се към един от дървените рафтове, взе оттам някаква прашна бутилка, огледа я внимателно, избърса етикета й с крайчето на наметалото си и възкликна:
— Не може да бъде!
— Какво има? — поинтересува се Джасра.
— Ако това вино все още го бива, бих могъл да му посветя една наистина неповторима вечеря.
— Сериозно? Тогава по-добре вземи няколко бутилки — предложи тя. — Някои от вината тук са отпреди моето управление, а вероятно и отпреди това на Шару.
— Мерлин, вземи тези двете — каза Мандор и ми подаде бутилките. — И внимавай, моля те.
Той огледа внимателно рафтовете и подбра още две, които взе сам. После се обърна към Джасра:
— Сега вече разбирам защо всички са се устремили към това място. Ако бях научил по-рано за тази негова забележителност, сигурно също щях да се присъединя към кандидатите за тукашния трон.
Магьосницата сложи ръка на рамото му.
— Има и по-лесни начини да се проникне в една крепост — каза тя и се усмихна.
— Няма да го забравя — отвърна Мандор.
— Разчитам на това.
Аз се прокашлях.
Джасра се обърна и ми хвърли нацупен поглед. След това тръгна към една ниска врата в дъното на избата. Ние я последвахме. Зад вратата ни очакваше проскърцващо дървено стълбище, което водеше някъде нагоре. Скоро се озовахме в голям килер, непосредствено до просторна безлюдна кухня.
— Слугите все ги няма никакви точно, когато ти трябват — отбеляза Джасра, след като се огледа.
— Не са ми необходими — каза Мандор. — Имам нужда само от подходяща трапезария.
— Чудесно. Последвайте ме, моля.
Тя ни преведе през още няколко подобни помещения, докато накрая стигнахме до ново стълбище, по което се изкачихме.
— Ледени полета? — предложи тя. — Полета, покрити с лава? Планини? Или бушуващо море?
— Ако става въпрос за гледки — обади се Мандор, — бих предпочел планините.
Той ме погледна и аз кимнах.
Джасра ни отведе в дълга, тясна стая. Дръпнахме завесите и пред погледите ни се разкриха няколко заоблени планински върха с изпъстрени била. Стаята беше студена и леко прашасала. По самата стена се проточваха дървени лавици, по които бяха наредени книги, принадлежности за писане, оптически лещи, кристали, няколко прости магически инструмента и дори микроскоп и малък телескоп. В средата на помещението имаше обикновена дървена маса и две дълги пейки от двете й страни.
— Колко време ще ти е необходимо? — попита Джасра.
— Минута-две — отвърна Мандор.
— В такъв случай — каза тя, — бих искала първо да се пооправя. Предполагам, че и вие ще се възползвате.
— Добра идея — съгласих се аз.
— Определено — добави Мандор.
Червенокосата дама ни заведе до покоите за гости и там ни остави насаме с два калъпа сапун, няколко кърпи и достатъчно вода за миене. Решихме да се срещнем в тясната трапезария след един час.
— Мислиш ли, че й се върти нещо гадно из главата? — попитах аз, докато си свалях ризата.
— Не — отговори Мандор. — Може и да прозвучи нескромно, но смятам, че тя не би пропуснала тази вечеря. Нито пък би се лишила от удоволствието да ни се представи в пълния си блясък, тъй като досега не разполагаше с тази възможност. Освен това възможността да си побъбри с нас, да научи новите клюки… — Той поклати глава. — Сигурно никога досега не си й се доверявал и не смяташ да го правиш занапред. Може би си прав, но според мен, докато трае вечерята, можеш спокойно да забравиш старите си опасения.
— Дано се окажеш прав — казах аз, плиснах се с вода и се сапунисах.
Мандор се ухили дяволито. В дясната му ръка се появи тирбушон. Той отвори бутилките и каза сякаш на себе си:
— Нека подишат малко.
Винаги съм се доверявал на преценката му, но все пак запазих връзката си с Логрус, за да съм готов, в случай че ми налети някой разгневен демон или пък някоя от стените най-неочаквано рухне.
И да имаше демони наоколо, те не благоволиха да се покажат. Стените също се държаха прилично.