Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Това ме устройва напълно — казах аз. — Освен това имаме и един общ проблем.
Джасра ме огледа внимателно през присвитите си очи, но после се усмихна.
— Не се притеснявай за Люк — каза тя.
— Не мога. Онова копеле Далт…
Последва нова усмивка.
— Да не би да знаеш нещо, което аз не знам? — попитах.
— Доста неща — отвърна ми тя.
— А искаш ли да споделиш някое от тях с мен?
— Знанието е една от най-добрите разменни монети — отбеляза Джасра.
Подът потръпна леко и огненият стълб се залюля.
— Аз искам да помогна на сина ти, а ти се пазариш с мен, така ли?
Джасра се засмя.
— Ако Риналдо се нуждаеше от помощ — каза тя, — аз щях да съм до него. Но ако търсиш храна за омразата си, би могъл спокойно да ме наречеш и лоша майка.
— Нали уж бяхме квит — отбелязах аз.
— А това означава ли, че трябва да спрем да се мразим?
— Виж какво, нямам нищо лично против теб, ако не се броят няколкото покушения, които си ми устроила. Освен това, ти се оказа майка на човек, когото аз харесвам и уважавам. Бих искал да му помогна, ако е в беда, и затова смятам да се помиря с теб.
Огненият фонтан потръпна отново и се снижи с около четири метра. Мандор се прокашля.
— Разполагам с няколко превъзходни кулинарни заклинания — отбеляза той. — Предполагам, че общите ни премеждия са разбудили апетита ви.
Джасра му се усмихна почти кокетно, клепките й изпърхаха. Мандор наистина има доста ефектен външен вид, особено що се отнася до сребристобялата му коса, но въпреки това не бих го нарекъл точно красавец. Така и не успях да разбера защо жените си падат толкова по него. Проверявал съм го на няколко пъти за заклинания от този сорт, но нито веднъж не долових и най-невзрачен намек за нещо подобно. Може би очарованието му се дължи на съвсем друг вид магия.
— Чудесна идея — възкликна Джасра. — Бих могла да осигуря подходящо място и всички необходими прибори, ако ти се погрижиш за останалата част.
Мандор се поклони. Пламъците се снижиха до пода, след това изчезнаха. Джасра заповяда на невидимия Пазител да ги поддържа в това състояние. След това се обърна и ни поведе към стълбището, което се спускаше надолу.
— Ще отидем до подземието — обясни тя. — Там е много по-цивилизовано.
— А не е ли възможно — вметнах аз — да срещнем там някой от войниците на крепостта? Те сигурно все още смятат Джулия за своя господарка.
Джасра се засмя.
— Те са наемници. Плаща им се, за да служат на победителите, а не за да отмъщават за губещите. След вечерята ще ги събера и ще им разясня ситуацията. После ще мога да се ползвам от безпрекословната им вярност, докато някой друг не ме измести от Владението. Внимавайте с това стъпало, плочата му е разклатена.
И тя ни преведе през една тайна врата в стената. Поехме, както ми се стори, в северозападна посока към онази част на цитаделата, която бях успял да огледам в най-общи линии при последното си посещение. Това беше в деня, когато измъкнах Джасра оттук и я оставих за известно време да изпълнява длъжността на закачалка в друга тронна зала — тази на Амбър. Във влажния коридор, по който вървяхме, цареше пълен мрак, но нашата домакиня бе призовала мъничък, но ярък блуждаещ огън, който ни водеше напред. Въздухът беше застоял, а стените покрити с паяжини. Подът беше от гола пръст, с изключение на каменните плочи, очертаващи тясна, неравна пътека в средата. Тук-там се забелязваха зловонни локвички, от време на време край нас профучаваха неясните силуети на дребни създания — както по земята, така и във въздуха.
Всъщност аз не се нуждаех дори от блуждаещия огън. Вероятно всеки от нас би могъл да се справи без никаква светлина. Моето Логрус-зрение ми позволяваше да виждам ясно пътя пред себе си. Все още не се бях отказал от покровителството на Знака на Хаоса, тъй като той щеше да ме предупреди за евентуална магическа проява, като например левашки скроен капан, или за каквато и да е друга, подготвена от Джасра „изненада“. Забелязах, че Мандор също е прибягнал до неговите услуги, а пред Джасра се полюшва странно мъгляво образувание, напомнящо бегло за Лабиринта, което означаваше, че и тримата сме нащрек. А палавото пламъче продължаваше да танцува пред нас.