Илиада [bg]

В плащ минзухарен Зора се разпръсна навред по земята. Мълниевержецът Зевс бе събрал на съвет боговете горе на най-извисения връх на Олимп многобърдест. Тъй заговори им той, а безсмъртните слушаха мълком: «Чуйте ми словото днес, богове и богини всевечни. [5] Аз ще ви кажа, каквото диктува духът ми в гърдите. Никой от всички безсмъртни — ни бог всемогъщ, ни богиня, да не прекъсва речта ми, а слушайте ревностно вие, за да извърша веднага без пречка решеното дело.80 Щом забележа, че някой прикрито желае да иде [10] в помощ било на троянци, било на данайци във боя, той на Олимп ще се върне, позорно ударен от мене; или пък сам ще го хвана и хвърля във мрачния Тартар, който далеч под земята лежи в най-дълбоката бездна; там се намират железните порти и прагът им меден — [15] ниско под Хадеса, колкото земната твърд под небето, — там ще узнае, че аз съм най-силен от всички безсмъртни. Хайде сами се опитайте и разберете на дело: златна верига спуснете високо от свода небесен, заедно вий, богове и богини, теглете я мощно! [20] Няма да смъкнете долу върховния Зевс промислител, колкото крепко да опвате и да се мъчите дружно. Ала когато самичък и аз бих поискал да дръпна, с вас наведнъж ще изтегля земята и още морето. После веригата мога да вържа за връх олимпийски: [25] цялата дивна вселена в ефира сама ще увисне. Толкова аз съм по-силен от всички безсмъртни и смъртни.» Каза така и останаха всички много смълчани, хвърлени в смут от речта му, че той им говореше страшно. Най-сетне тъй възрази совоока богиня Атина: [30] «Татко наш Зевсе Крониде, най-мощен от всички безсмъртни! Знаем отлично, че твоята сила е непобедима, но съжаляваме много и копиеборци данайци; те ще погинат наскоро, сломени от орис сурова. Както нареждаш, от битките ще се въздържаме вече, [35] само съвети полезни ще даваме пак на аргийци, всички във бой да не паднат, понеже си много разсърден.» Облакосборецът Зевс й се усмихна и тъй й отвърна: «Мило дете! Тритогения! Смела бъди! Сериозно аз не говоря, но искам към теб благосклонен да бъда.» [40] Тъй заяви и завчас в колесницата впрегна конете, вихрени, меднокопитни, развяващи гриви златисти. Златни одежди облече, пое и камшика си златен, с дивно изкуство направен, и сам в колесницата скочи. С бича подшибна конете и те полетяха охотно [45] между земята обширна и звездния свод на небето. Скоро дойде в многоизворна Ида, на звярове майка, в Гаргар, където той имаше лес и олтар благовонен. Спря си конете бащата на хората и боговете. Щом ги разпрегна, наоколо ръсна мъгла непрогледна. [50] Своята слава съзнаващ, приседна високо на Ида, вгледан в троянския град и в ахейските кораби вити. А дългокоси ахейци се бяха нахранили вече в своите шатри и бързо обличаха бойни доспехи. Също за бой се тъкмяха отсреща в града си троянци [55] по-малобройни; но петимни в лютата битка да влязат поради нужда върховна да бранят деца и съпруги. Цялата порта отвориха, с устрем войските поеха —