Света троица [Войните на Розите-2]

Съмърсет помогна на вестоносеца на Йорк да се изкачи по купчината от дърво и мебели, без да обръща внимание на протестите му, когато дрехите му се закачаха и се късаха на парцали. Дори изпратен по обратния път, Дери забеляза как мъжът попива всяка подробност за стрелците. И явно не изглеждаше доволен от това, което вижда.

Някъде отвън дойде камък, извиси се във въздуха и принуди един от стрелците да изругае на уелски, защото или трябваше да отскочи настрани, или да понесе удар. Устата на Дери се стегна ядно.

— Милорд Тюдор — извика той силно. — Знаят ли вашите момчета, че крал Хенри е дал заповед да стоят тук, без да нападат? — Не беше абсолютната истина, но викът му бе предназначен за онези, дето биха позволили на гнева или внезапната болка да ръководят мисленето им. Стрелецът, който беше избегнал камъка, го изгледа яростно от върха на барикадата, но Джаспър Тюдор кимна с глава, заговори нещо на уелски на мъжа, докато той не сведе глава и пак не се загледа навън. Още едно голямо парче скала се блъсна в дървото и Дери тихо просъска ругатня. Съмърсет се занимаваше със собствения си вестоносец, но проблемът беше в това, че на въоръжени мъже, които се намират под заплаха от нараняване, изобщо не може да се разчита. Дочу как един уелсец подхвърля присмехулна обида на някого от другата страна, извън полезрението. Другарите на първия избухнаха в смях и задюдюкаха, а Дери помръкна. Бариерата беше от изсъхнало дърво в по-голямата си част. Видя, че има приготвени кофи с вода, ако я подпалят, но съществуваха различни видове искри.

Вестоносецът на Съмърсет спря да кима, слушайки инструкциите му, и уелсците му помогнаха да преодолее барикадата по петите на пратеника на Йорк. Той беше пребледнял и никак не му се щеше да преминава покрай присмехулните тълпи от войници от другата ѝ страна.

Съмърсет дойде при Дери, там, където той с мрачен вид надничаше през пролуките в трънака.

— Ако Йорк има капка здрав разум, ще оттегли мъжете си, преди някой да е пронизал някого в гърлото или да подвикне някоя непростима обида — рече той.

— Това са хората на Солсбъри, милорд. И се държат така, сякаш ги сърбят ръцете за битка. Милорд, ако чуете, че граф Пърси е решил да дойде тук, моля ви, опитайте се да го откажете. Невил и Пърси си имат неуредени сметки и не ми се ще да ги разчистват днес, ако ме разбирате правилно.

Докато Дери говореше, още няколко камъка профучаха наблизо и събориха един от стрелците, който с писъци падна насред тръните и се плъзна между две огромни дъбови маси. Близко стоящите до Дери се развикаха ядосано и той видя как един от тях огъна лъка си озъбен, докато по лицето му се стичаше кръв. Джаспър Тюдор изрева някаква заповед, но стрелецът пусна стрелата, а после нададе триумфален вой. Още неколцина го приеха като сигнал за атака и заповедите на Тюдор се загубиха сред настъпилия рев от двете страни.

Дери чу писък от болка, който се извиси над шумотевицата, и после едва не загуби равновесие, когато цялата барикада се залюшка напред-назад.