Медуза: Мръвка за тигъра

Вече виждахме планините на хоризонта, когато се наложи да изоставим шейните и да забъхтим здраво. Оставаха ни три дни борба по ужасно труден терен, като накрая трябваше да преминем и заледения залив. Оттук нататък щяхме да бъдем големи късметлии, ако успеехме да хванем нещо, за да напълним стомасите си. Заснежената пустиня пред нас плашеше дори само с вида си. Нагънатите и струпани едно върху друго парчета лед ни принуждаваха да се провираме и заобикаляме. Въздухът беше кристалночист, вятърът обаче неспирно носеше иглички скреж, дразнещи очите и гърлата ни.

Нямаше как да познаем откъде започва опасността — начупената брегова линия беше неотличима от самия залив. През последния ден трябваше да вървим над водата, твърде неспокойна от теченията под леда. Чудех се как по начало някой е открил път през това ужасно място.

Стъпвахме със снегоходки, с които се бяхме запасили още от убежището. Колкото и невероятно да звучи, въпреки температурите, падащи до шейсетина градуса под нулата, не се чувствахме никак зле. Нямам представа какви чудеса извършваха микробите на Уордън, за да ни опазят живи, но забелязах, че започваме да трупаме сериозен слой подкожни тлъстини. Напомних си, че на много други планети има животни, благоденстващи в още по-лоши условия. Е, нямаше на какво да се радваме, но се справяхме някак.

Не беше трудно да се забележи Божественият зъбер. Заледената стръмнина се издигаше като чудовищен бял паметник пред нас, превръщайки околните върхове в джуджета. Стигаше ми само страховитата гледка, за да се изпълня с опасения. Разбирах защо суеверните племена смятаха планината за гръбнака на Медуза.

Дребосъците явно трябваше да поработят усилено, за да останем здрави, както и за да защитят очите ни и другите по-чувствителни места. Още преди две седмици всички — мъже и жени — започнахме да обрастваме с гъста козина по цялото тяло, дори и по лицето, която вече ставаше млечнобяла. Най-интересната (и дразнеща) промяна бяха прозрачните ни клепачи. Така вървяхме със затворени очи и въпреки това прекрасно виждахме всичко наоколо.

Уви, промяната не ми помагаше да се наспя, пък и скованата от мраз и лед околност не предразполагаше към дълъг отдих. Още едно угнетяващо затруднение. Започвах да се отнасям с по-голямо уважение към онези, които стигаха чак дотук от вяра или за да преодолеят съмненията си… а не просто от глупаво любопитство, какъвто беше случаят с мен.

Минаха само няколко часа, преди да дадем първата жертва. Една от жените стъпи на място, което с нищо не се отличаваше от околността, но ледът под нея се пропука и водата отдолу за секунди я погълна. Докато се скупчим около дупката и се начудим какво да правим, над отвора отново започна да се образува ледена кора.