Медуза: Мръвка за тигъра

Във вярата обаче също имало някои доста смахнати елементи. Племената не се кланяли на някакъв бог с човешки образ, а на самата планета и живота по нея. Божеството не обитавало небесните селения, а собствения им мрачен свят. По един бог бил въплътен и в останалите населени светове на Диаманта.

Още с второто поколение обичаите се затвърдили. Свободните племена изричали молитвите си, обърнати към Божествения зъбер — един много висок и стръмен връх във вечно замръзналия север. Смятали го за гръбнака на Богиня Медуза.

Религиозните средища всъщност представлявали центрове за обучение и размисъл, убежище за последните дни на старците, а и родилни домове за всички бременни жени, които успявали да отидат там навреме.

Изборът на Божествения зъбер особено раздразни любопитството ми. Според легендата група ловци се натъкнали на него скоро след погрома и се сражавали „с жестоките демони, които обграждали върха, но нямали сили да се катерят по него, а видът им бил по-ужасен, отколкото човек можел да си представи“. „Демоните“ отмъкнали някои от ловците, останалите се спасили по склоновете на планината и там преживели нещо, за което нямаше друга подходяща дума освен… просветление. По-късно се заклевали, че се докоснали до Божия ум и от този ден нататък имали способността да менят по своя воля облика, тялото и пола си. Същото се случвало и на онези, които тръгвали на поклонение по техните стъпки.

Така се затвърдил култ към Богинята, вечно обградена от демони, безсилни да я унищожат. Явно ония митични същества взимаха доста жертви измежду искрените поклонници и любопитните, запътили се към върха!

Разбирах, че не само примитивната култура е пречка за атака срещу насаденото на Медуза общество. Каквито и да бяха тайнствените демони, те представляваха смъртна опасност. Нямаше как достатъчно много хора да се срещнат с тях и да се върнат.

Вече знаех какво ще правя. За мое изумление и Старейшините склониха.

— Да, трябва да тръгнеш натам — съгласи се първата старица. — Ти си ключът към оцеляването на твоето семейство. Без неумолимата ти воля трите жени бързо ще приемат нашия живот. Споделят твоите мечти, защото те обичат. Ако оцелееш по време на Великото поклонение. Богинята ще проникне в душата ти и ще те накара да прозреш. Представата ти за света и самия теб ще се промени неузнаваемо, както стана и с нас. Пък ако и тогава още те измъчват същите стремежи, поне ще намериш силата, от която се нуждаеш.

Усмихнах се и кимнах.

— Първо обаче трябва да овладеем оръжията, които имате тук. Не искам никой да пострада от непохватност.

— Нима говориш за цялото си семейство?

— Мисля да тръгнем и четиримата.

— Не.

Озадачих се, после май се ядосах.

— Защо пък не? Кажете ми поне една разумна причина!

— Ще чуеш дори две. Твоята съпруга Анджи от четири месеца носи дете, а Бура — от три. Ще останат тук, докато родят.