Медуза: Мръвка за тигъра

Чин огледа пещерата и завъртя глава.

— Знаех си, че трябваше да останем в гората. Ще ни държат да си гнием тук, докато остареем като тях.

Отидох при нея, прегърнах я и я целунах.

— Няма да го направят. Просто още се колебаят как да постъпят с нас. Едва ли искат да заприличат на СН, а ще стане точно така, ако ни убият. Освен това — намигнах и на трите, — щом успяхме да се измъкнем от тунелите под Рошанд, нима тези пещери могат да ни затруднят?

Скоро се убедихме, че Чин се е страхувала напразно. Макар наистина да бяхме в положението на пленници, не ни оставиха да скучаем във влажната дупка. От храната също не можехме да се оплачем — носеха ни обилни порции месо от някакъв странен бозайник с вкус на риба, пресни плодове и най-вкусните листа, които дори не бяхме опитвали тук досега. Оказа се, че в дълбините още работи преносим генератор от едно време. Захранваше хидропонни оранжерии и… неизвестно какво друго.

Често ни навестяваха различни хора, които знаеха стъписващо много за историята на Медуза. Носеха ни и разпечатки с данни, станали отдавна недостъпни за обикновените градски жители, а също и старателно попълвани ръкописни книги за Дивите — извинявам се! — за Свободните племена и техните обичаи.

Пръв от Владетелите на Медуза бе избрал диктатурата Касикян, бивш адмирал от бойния флот, чийто опит за преврат в Командването на военните системи потушили бързо и безшумно. Роден и възпитан като командир, след прогонването си в Диаманта той скоро поел в свои ръце съдбата на планетата. Започнал изграждането на товарните кораби, събрал около себе си други бивши военни и недоволни. Този път превратът бил изпипан безупречно. Веднага започнал да въвежда военни норми в обществото — рангове и безусловно подчинение към висшестоящите. Бивало си го като организатор — точно той разширил и обновил заводите на Медуза, освен това помогнал за създаването на четирите орбитални станции над обитаемите светове. От усилията му най-много се облагодетелствали жителите на Цербер. Тяхната планета бързо се превърнала от изостанал воден свят в промишлен гигант.

След първите две покушения срещу него Касикян изглежда напълно се поддал на манията за преследване и се заел с въвеждането на система за следене на всички и навсякъде. Заповядал погрома срещу недоволните, накрая затворил окончателно градовете.

Увлечен в преследването на малцината оцелели из дивата пустош, в един момент станал твърде небрежен. Докопал го млад офицер, адютант на един от най-близките му помощници.

Същият този младок, отначало вдъхновяван от идеали и нетърпимост към кръвопролитията, не след дълго си изцапал ръцете до лактите — поддръжниците му изтребили всички управници от висшите пет ранга. Когато Толака — новият Владетел на Медуза, се почувствал най-сетне сигурен във властта си, бил вече същият масов убиец като предшественика си. Останалите Владетели умело разпалвали амбициите му. Имали нужда от суровините, които доставяли корабите от мразовитата планета, и потисническата й система много им допадала.