66 градуса северна ширина
- Автор: Ридпат Майкл
- Серия: Огън и лед #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978-954-2928-20-1
- Переводчик: Матей Тодоров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «66 градуса северна ширина». Краткое содержание книги:
— Имам една приятелка адвокатка. Може ли да й се обадя?
— Един момент — каза Вигдис. Изключи диктофона и направи сигнал на Магнъс да я придружи навън.
— Ще й извикаме адвокат, нали? — попита той, когато излязоха в коридора.
— Първо ще говорим с Балдур — каза Вигдис.
— Нали го знаеш какво ще каже! — сопна се Магнъс. — Да я пуснем!
— Не съм убедена — отвърна Вигдис. — Но пък знам със сигурност, че ако продължим с този разпит, без да говорим с него, много ще се ядоса.
— Ами да се ядосва! — почти извика Магнъс. — Някой трябва да разреши този случай, и ако не го направим ние, няма кой друг!
— Магнус… — Вигдис го погледна в очите.
— Добре де — каза той, вече по-спокойно. — Права си. Хайде да говорим с него.
Балдур бе в кабинета си. Изслуша внимателно доклада на Магнъс и Вигдис. Той беше добър детектив. Веднага се ориентира каква е работата.
— Как е разбрала Шарън, че тъмнокосата исландка, която е ходила при Оскар, има някакво значение?
Магнъс можеше да опита да излъже шефа си, но това не бе добра стратегия в дългосрочен план.
— Аз й казах за Харпа. Всъщност, тя беше с мен, когато Харпа призна, че Оскар е баща на детето й.
Балдур се облещи срещу Магнъс.
— Изрично ти казах да не замесваш Харпа в това!
— Знам. Не беше официален разговор — каза Магнъс. — И Шарън не го е раздухвала в Англия. Но тя трябваше да знае за Харпа, в случай че се натъкне на някаква връзка там, както и стана.
Балдур потърка с ръка голото си чело, където преди много години бе никнала коса.
— Добре, добре. И ти си прав. Но сме сигурни, че Харпа не е убила Оскар, нали? По това време е била в Исландия.
— Така изглежда. Шефката й каза, че дошла на работа рано на следващата сутрин. Можем да проверим алибито й по-подробно, но мисля, че ще издържи.
— А какво става с приятеля й?
— Не знаем къде е бил. Днес се опитах да го намеря в Грундарфиордур, но беше излязъл за риба.
— Нали уж днес беше в почивка?
Магнъс сви рамене.
— Добре — каза Балдур. — Трябва да го намериш.
— Ами Харпа? — попита Вигдис.
— Да си извика адвокат. После я разпитайте за Оскар и за нищо друго. Не искам да свързвате този случай със самоубийството на. Габриел Орн, ясен ли съм?
— А ако все пак са свързани? — не се остави Магнъс.
— Не са — отсече Балдур. — Няма неоспорими доказателства за това. И не искам да си съчиняваш такива.
— Но адвокатът ще й каже да си държи устата затворена — каза Магнъс.
— Възможно е — отговори Балдур. — В такъв случай ще я пуснете.
Фрики и Магда седяха върху един камък на плажа Грота и гледаха залеза. Въпреки вятъра през последните дни, океанът бе спокоен и вълничките се плискаха леко в песъчливия бряг. Патици патрулираха на няколко метра навътре във водата, а по плажа група разтревожени бели и сиви птици притичваха напред-назад в ритъм с вълните.
Слънцето — млечножълта топка — приближаваше към хоризонта точно срещу тях. Пластове кремави облаци отразяваха светлината му в оранжево и златисто. Оттук до хоризонта не се виждаше нищо. Само Атлантика.
Фрики и Магда говориха без да спират, докато се разхождаха по плажа. Говореше предимно Фрики. Странна работа: преди тя да пристигне, той бе решил да скрие от нея еднообразието и нещастието, които изпълваха живота му, това, че сутрин става с нежелание, как цяла седмица мисли само как ще се размаже през уикенда. Но всъщност се оказа, че иска да сподели тези неща с нея и тя го изслуша.
Не й каза всичко, разбира се. Не спомена за наркотиците и за дребната кражба.
Сега седяха смълчани и наблюдаваха как слънцето бавно и неумолимо се спуска към океана.
— Знам, че този лаптоп си го откраднал, Фрики — каза Магда.
— Какво!? — Фрики с потрес излезе от бляна си. Извърна се към нея с престорено възмущение. — Купих го много тънко от Гуни, нали ти казах!
Магда го гледаше спокойно. Очите й бяха топли, нямаше обвинение в тях.
— Честно! — добави Фрики.
— Хубаво — каза най-накрая тя и се обърна към водата.
Слънцето се плъзна още по-надолу.
— Добре де — не издържа Фрики, — откраднах го, да! Някакъв идиот го бе зарязал на предната седалка в колата си! Моят изгоря, а пък наистина ми трябваше компютър. Имах нужда да си пиша с теб. Разбираш ли?
— Разбирам — каза Магда. Не добави „но това не те оправдава“ — то се подразбираше.
— Съжалявам. Можеш ли да ми простиш?