Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
Опитах се да се отдръпна, но се почувствах твърде замаяна, че да се концентрирам. Ухапах здраво вътрешността на бузата си, за да се сдържа от това да го подмина, и се опитах да се покатеря на сцената на оркестъра. Надявах се да намеря скрит изход, но мъжът, който свиреше на кларинет ме избута достатъчно силно, че да се просна. Паднах пред лъскави черни ботуши, които блестяха в мрачната светлина. Една ръка грабна косата ми, използвайки я като дръжка, за да ме вдигне.
Взрях се в едни черни очи, които танцуваха с тъмен пламък и забравих за болката в скалпа си. — Вониш на магия — каза вампирът, гласът му с акцент, който не можах да разпозная. — Не смятам, че англичаните са достатъчно смели, че да ни снабдяват с толкова рядка способност. Очите ми се свлякоха към безчерепната глава, която се блъскаше лекичко от едната му страна. Сега беше на по-малко от крачка разстояние и гърлото ми се затвори с ужас. Можех да го видя безупречно — издадените черти, сивата коса, празните орбити — и увисналото неживо нещо ме уплаши повече от вампира, който го носеше. Ако се докоснеше до мен, имаше възможност да Видя част от живота на съществото — а познавайки дарбата си, определено щеше да се случи.
Отдръпнах се от нещото колкото се можех повече, без да ми се иска да знам какво е да те одерат жив, и вампирът премести хватката от косата ми към лакътя. Палецът му погали кожата при свивката на ръката ми, леко, нежно, но за мен беше като течен метал, който се лееше от неговата ръка право в моите вени. Болката беше твърде слабо описание за шока, който ехтеше в мен, носейки сълзи в очите ми и заслепявайки ме за всичко останало извън собственото ми тяло. Той продължи движението надолу по китката ми, деликатна милувка, но проля линийка кръв по ръката ми сякаш докосването беше от нож.
— Те обикновено се свиват от страх при идеята да се хранят от хората, които използват магия, прекалено уплашени са от отплатата на магьосниците — каза той презрително. — Трябва да си припомня да благодаря на домакина ни. — Паниката изпълни системата ми с адреналин, но нямаше къде да отида. Отдръпнах се назад, дори да знаех, че е загубено усилие, и той се усмихна. — Не, позволи ни да проверим дали си толкова вкусна, колкото ухаеш.
Една топла ръка се спусна на рамото ми и неговата усмивка се изпари.
— Тази е запазена, Дмитрий.
Не ми се налагаше да се обръщам, за да знам кой беше изговорил тези думи. Богатите тонове бяха непогрешни, както и удоволствието, което танцуваше надолу по кожата ми, минавайки покрай болката, намалявайки я до леко туптене.
Проблясък на глад мина през лицето на Дмитрий.
— Тогава е трябвало да я държиш при теб, Басараб. Знаеш правилата. Една мантия във винен цвят падна около мен, толкова тъмно червена, че почти черна.
— Вероятно не си ме чул — Мирча каза спокойно. — След като сме толкова близо до този ужасен оркестър, не ме учудва.
— Не я подушвам върху теб — каза Дмитрий подозрително.
— Домакинът ни поиска да ме види малко след като пристигнах. Не мисля, че щеше да оцени довеждането на допълнителен чифт уши. — Приветливостта беше изчезнала от гласа на Мирча.
Дмитрий изглежда не чуваше предупреждението. Очите му се фиксираха върху обезумелия пулс на врата ми и той се подсмихна, показвайки удължени кучешки зъби. — Тя няма да оживее, за да проговори за онова, което е чула. — Хватката му се затегна, пръстите му притискаха кожата ми достатъчно, че да я насинят. Раната на ръката ми се разшири, проливайки още кръв върху кожата ми.
— Решението зависи от мен. — Гласът на Мирча беше мек, но смъртно студен. Ръката му обиколи китката ми, придърпвайки ме обратно към тялото му. Другата му ръка хвана китката на Дмитрий. С бледо лице, вампирът преглътна, ръката му агонизираше в хватката на Мирча. Мощта извираше на искри между тях, измивайки въздуха около нас в изгаряща мъгла, която сякаш щеше да прояде кожата ми, ако останех там достатъчно дълго.
Стоях в извивката на ръката на Мирча, цялата ми сила съсредоточена да държи коленете ми изправени. Мощта на Мирча пробождаше, карайки топъл извор на енергия да затанцува из тялото ми. Но Дмитрий явно не намираше тази сензация за приятна. Той трепна видимо, но инатливо продължаваше на своя глава, хватката му толкова силна, че вцепени ръката ми. Двата вампира се взираха един в друг за минута, после Дмитрий рязко пое крачка назад, отдръпвайки ръката си, задъхан със смъртоносни очи.