Златото на краля
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Серия: Приключенията на капитан Алатристе #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543650651
- Переводчик: Боряна Дукова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Златото на краля». Краткое содержание книги:
— Какво прави Олмедийя? — попита капитанът, обърнат към мястото, където се намираше ковчежникът.
— Спи. Мръзна цяла нощ.
Господарят ми изви устни в усмивка.
— Не е свикнал — рече той.
На свой ред се усмихнах и аз. Ние обаче бяхме свикнали. Той и аз.
— Ще се качи ли с нас на кораба?
Алатристе сви леко рамене.
— Кой знае — рече той.
— Ще трябва да се грижим за него — измърморих аз загрижен.
— Всеки сам ще трябва да се грижи за себе си. Когато моментът настъпи, ти гледай себе си.
Замълчахме, като си предавахме меха с виното. Известно време господарят ми дъвчеше мълчаливо.
— Вече си голям — каза между два залъка той.
Гледаше ме, все така умислен. А аз почувствах как лек прилив на задоволство стопля кръвта ми.
— Искам да стана войник — изтърсих неочаквано аз.
— Мислех, че преживяното в Бреда ти е било достатъчно.
— Искам да бъда войник. Като баща ми.
Той спря да дъвче. Остана още някое време загледан в мен и накрая посочи с брадичка към мъжете, легнали в лодката, и заяви:
— Не те очаква кой знае какво бъдеще.
Постояхме малко, без да говорим, люлени от клатушкането на лодката. Сега пейзажът зад дърветата започваше да се оцветява в червено и сенките бяха не толкова сиви.
— Във всеки случай — заговори внезапно Алатристе, — остават ти още няколко години, докато пораснеш и придобиеш право да се зачислиш към редиците на воюващите под някое знаме. А сме занемарили образованието ти. Тъй че от вдругиден нататък…
— Чета книги — прекъснах го аз. — Пиша прилично, зная склоненията в латинския и четирите аритметически действия.
— Не е достатъчно. Преподобният Перес е свестен човек и в Мадрид може да се погрижи за теб.
Замълча отново, отправяйки поглед към спящите мъже. Светлината, идваща от изток, подчертаваше белезите по лицето му.
— На този свят — рече той най-сетне, — понякога перото стига там, където шпагата не успява.
— Но това е несправедливо — отвърнах аз.
— Може би.
Не отговори веднага, а след кратко мълчание и ми се стори, че долавям много горчивина в това „може би“. Аз само свих рамене под одеялото. На шестнадесет години бях сигурен, че лесно ще постигна това, което е нужно да постигам. И да му се не види, преподобният Перес въобще не влизаше в сметките ми.
— Има време до вдругиден, капитане.
Казах го почти с облекчение, предизвикателно, загледан упорито в реката, ширеща се пред нас. Без да се обръщам, знаех, че Алатристе ме изучава много внимателно. Когато най-после извърнах към него лицето си, видях, че изгряващото слънце къпе в червено зеленикавите му ириси.
— Имаш право — каза той и ми подаде меха с виното. — Имаме да извървим още много път.
VIII. Плитчините на Санлукар
Слънцето ни огря право отгоре, след като вече беше подминало широкото поле на Тарфия, където Гуадалкивир извива на запад и където започват ниските брегове, заливаните от приливи брегове с мочурливите земи на доня Ана на десния бряг на реката. Плодородните поля на Алхарафе и обраслите брегове на Кория и Пуебла отстъпваха пред пясъчните дюни, боровете и храстите, сред които от време на време се мяркаха лопатари и глигани. Стана по-горещо и по-влажно и мъжете в лодката отмятаха одеялата, разкопчаваха плащове, елеци и жакети. Както бяха наблъскани един до друг като херинга в саламура, на дневната светлина се виждаха по-ясно зле обръснатите им лица, зарасналите белези, брадите и мустаците, а заплашителната им външност се допълваше от камарата оръжия в кожените колани и презрамници: шпаги, ками, къси саби и пистолети — всичко това те държаха близо до себе си. С мръсни дрехи и мазни коси поради живота на открито, лошото спане и пътуването, те излъчваха тежка и остра миризма, която познавах добре от Фландрия. Миризма на мъже във военен поход. Миризма на война.