Светлият лик на смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #15
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0189-1
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Светлият лик на смъртта». Краткое содержание книги:
Щом видя Настя, Лесников леко й кимна, без да прекъсва започнатата фраза:
— Вие сте виждали, че дъщеря ви не се опитва да започне работа и същевременно от ден на ден все повече се отчуждава от вас. Нима това не ви притесни?
— Ние си мислехме, че е някаква любовна драма… Разбирате ли, тя си дойде от Турция някак… С една дума — особена… И при Стрелников не отиде. Преди Турция две години живя с него, вкъщи се отбиваше като на гости… А след Турция си стоеше само у дома… С жена ми мислехме, че е заради някаква връзка там, в чужбина, че е изневерила на Стрелников и сега се тормози, гризе я съвестта, та затова си стои вкъщи и не се връща при него… Аз настоявах да започне работа.
Лесников отново погледна Настя и стана от кухненската маса.
— Виктор Иванович, това е Анастасия Павловна, работим заедно. Поговорете си с нея, моля, ще ви оставя за малко.
Сергиенко равнодушно кимна, сякаш му беше абсолютно безразлично кой от служителите на милицията ще разговаря с него. Настя понечи да седне на мястото на Игор, но навреме се сети, че няма да е толкова лесно да го направи. Едно е да стенеш и пъшкаш пред следователя, който те познава от дълги години, и съвсем друго — пред един смазан от внезапно стоварила се върху му мъка човек. Затова се облегна на стената и зае удобно, доколкото изобщо беше възможно, положение.
— Настоявали сте Люба да започне работа — повтори Настя последната му фраза. — А тя какво ви отговаряше?
— Че имало време… Работата й в Турция се брояла като командировка, тоест без почивни дни… Та сега й се полагала компенсация… Като при сменния метод… А после приятелката й загина, същата, с която Любочка беше в Турция. Люба го преживя много тежко, направо почерня от мъка, само плачеше, по цели нощи не спеше, нищо не хапваше… Каква ти работа! Господи, но какво значение има всичко това?! Нима мислите, че се е самоубила от безделие? Има ли значение защо не е работела!
— Няма — съгласи се Настя. — Просто за мен е важно да разбера какво е правела Люба по цели дни, за какво е мислела, къде е ходила, с кого е разговаряла. Не може да не разбирате: това, което е направила, е било не просто така, не под влияние на един фатален момент. Тя го е обмисляла дълго, подготвяла се е за тази страшна стъпка. И за мен е важно да знам за какво именно е мислела и защо се е подготвяла за това.
— Откъде знаете?
В очите на Сергиенко просветна някакво засилено внимание, сякаш разговорът за пръв път засегна нещо, което би могло да му бъде интересно.
— Намерихме една книга — „Новият завет“, с бележки по полетата. Ако ги е правила Люба, тогава съвсем очевидно е, че тя дълго е размишлявала върху въпросите за греха, вината и наказанието. За какъв грях става дума, Виктор Иванович?
— Не знам.
Но Настя виждаше, че той лъже. Сергиенко знаеше. Или поне се досещаше. Колко еднакво е всичко на този свят, помисли си тя. Стрелников крие от следствието любовната кореспонденция на годеницата си, за да не очерня доброто й име. Виктор Иванович Сергиенко знае за дъщеря си нещо позорно, но и той мълчи, за да опази репутацията й. Макар че това вече не може да навреди нито на Мила Широкова, нито на Люба — на тях им е все едно там, където са.
— Вие познавахте ли приятелката на дъщеря ви — Мила Широкова?
— Не.
Сергиенко произнесе това толкова припряно, че веднага стана ясно: познавал е Мила.
— Но поне сте чували за нея от Люба, нали?
— Да, разбира се. Люба ни беше казала, че отива в Турция заедно с приятелката си, с която са учили в колежа, а после са работили в един хотел.
— А знаехте ли, че загиналата приятелка е същата тази Мила?
— Да, от милицията дойдоха при Люба, разпитваха я за нея. Разпитваха и мен, и жена ми: дали Мила не е идвала у нас след завръщането си от Турция, не ни ли е предавала някакви писма или подаръци от Любочка.
Настя забеляза, че отговорите на Виктор Иванович станаха по-свързани и логични и разбра, че той най-сетне се е стегнал психически. Вероятно нещо в разговора го бе стреснало или напрегнало и човекът с усилие на волята бе успял да се съсредоточи, за да не се изтърве за важен, съществен факт.
— Как реагира дъщеря ви на гибелта на близката си приятелка?
— Преживя я много тежко.