Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
Когато Сергей Николаевич се върна вкъщи, Нино все така седеше в кухнята. До нея имаше полупразна бутилка водка, пепелникът беше препълнен с фасове.
— Какво! — кратко попита жена си Сергей.
— Нищо — насмешливо отвърна тя.
— Да не се е издънило нещо?
— Не, всичко е наред. Иди да видиш записа.
Сергей Николаевич отиде в хола, наля си чашка коняк, включи видеото и седна срещу екрана. След известно време той пак влезе в кухнята.
— Какво смяташ да правиш с това? — попита Сергей жена си.
— Каня се да покажа записа на Илико — отговори Нино. — Надюша, естествено, трябва да е с него.
— Ами ако тя му обясни всичко и той й повярва?
— А ти би ли повярвал? Нали видя записа! — вдигна Нино черните си очи.
— Аз — не. Но Иля е толкова странен, с такъв трепет се отнася към жена си.
— Тогава потресът му ще бъде още по-силен. Между другото това момче Алгерис от Томаз ли дойде при нас?
— Да. Както и всички московски връзки.
— Откъде е?
— Е, бивш спортист. Лежал е в затвора за нещо. Там се свързал с нужните хора. После бил в една от столичните групировки, в тая, дето наскоро здраво я разредиха. Останал без работа. Томаз ни го препоръча като прекрасен стрелец. Но в това му качество още не сме го пробвали. Изпълнява еднократни поръчки. Засега без забележки. Ето и с Надюша е бил на висота. А защо?
— Бих искала да го взема в нашия екип.
— Записът ли ти хареса? — попита Сергей с присвити очи.
— Момчето ми хареса. Той е артист. Надя не заподозря нищо. Трябват на такива артисти. А всичко останало си е моя лична работа. Нали не те разпитвам за твоите секретарки.
— Ще помислим — вдигна рамене Сергей, като остави без внимание последната й реплика.
Работният ден вече свършваше, когато в кабинета на Висницки старши влезе възрастна и солидна секретарка.
— Иля Николаевич — започна тя от вратата на кабинета, — куриерът донесе някакъв пакет. За вас е.
Жената държеше в ръцете си неголям пакет, увит в непромокаема хартия. Иля Николаевич вдигна поглед от лежащите върху бюрото му документи и свали очилата си.
— Какво е това? — учудено попита той.
Секретарката сложи пратката пред него.
На пакета бяха изписани пълният адрес на тяхното учреждение и фамилията на Иля Николаевич. Пакетът беше запечатан с восъчни печати. Щемпелът на изпращача бе размазан върху хартията и съвсем нечетлив. След като повъртя оттук-оттам пакета, Висницки така и не можа да разбере кой му го изпраща.
— Не разбирам, откъде е това? — чудеше се той. — Отворете го, моля ви!
— Може да е някакъв новогодишен подарък? — предположи секретарката, докато отнасяше пакета.
Тя се върна след минута, като носеше неголяма картонена кутия.
— Някаква кутийка — изкоментира жената.
— Надявам се вътре да няма златно кюлче в качеството му на рушвет за длъжностно лице — пошегува се Иля Николаевич, като се откъсна пак от документите. — Е, дайте да видим какво има там.
Той взе от жената кутията, разряза тънката лентичка и отвори капака. Вътре имаше видеокасета, а отгоре й лежеше плик.
Иля Николаевич намери в него разпечатано на принтер писмо и зачете на глас:
— „Уважаеми Иля Николаевич! Ние, ръководителите на регионалния отдел по здравеопазването на Камчатка, сърдечно ви благодарим за своевременното отпускане на нашия край на фармацевтични средства. Скъпо струващите антибактериални препарати и кръвозаместители постъпиха в реанимационните отделения на регионалните болници и спасиха не един човешки живот. Самоотвержената работа на такива предани на делото хора като вас, Иля Николаевич, ни позволява да преживеем това трудно време на преобразувания!
Целият колектив на регионалния отдел по здравеопазване сърдечно поздравява вас и вашето семейство по случай Нова година! Желаем ви всичко най-хубаво!
Приемете, моля ви, като новогодишен подарък, видеофилм за красотите на Камчатка. Ако пожелаете да прекарате със семейството отпуската си в нашия забележителен край, ще направим всичко възможно, за да е приятен отдихът ви.“