Опасно за живота

По-нататък имаше подписи и печат.

Връчването на подаръци за определени услуги беше широко разпространена практика в Министерството на здравеопазването. Иля Николаевич прекрасно знаеше колко лесно се подкупват заместник-министрите, а вероятно и самият министър. Изгладнелите през времето на развития социализъм служители на министерството, което винаги се финансираше по остатъчния принцип, в разгула на всепозволеността изцяло използваха служебното си положение. Иля например знаеше колко интензивно един от заместник-министрите пробутваше на родния пазар чуждестранна ваксина срещу една от детските болести. В същото време, когато отечественият препарат, не по-малко ефективен, не се внедряваше в производство дълги години уж поради липсата на средства. А за закупуването на чуждестранната ваксина се отделяха неизмеримо по-големи суми. А кутийката се отваряше съвсем просто: синът на заместник-министъра беше дилър (ето какви думи се появиха в могъщия руски език!) на същата тая чуждестранна фирма, която се стремеше да завладее руския пазар. И получаваше съвсем немалка заплата за своя труд. Ако се съди по всичко, и таткото зам.-министър не оставаше на сухо. И поне препаратът да беше по-добър от родния! Не. Иля Николаевич като всеки специалист в тази област знаеше, че родната ваксинология не отстъпва, а по много пунктове и превъзхожда западната. Присъщата на времето на развития социализъм бюрокрация в този случай работеше за потребителя: отечествените ваксини се внедряваха след всестранна и задълбочена проверка. И само когато имаше пълна увереност, че препаратът е безопасен и ефективен, ваксината получаваше пътен лист за живота (ако се изразим с езика на уводните статии на вестник „Правда“). Разбира се, своята роля в поругаването на отечествената профилактична медицина изиграха и журналистите. Ненапразно тази професия се смята за втората най-древна. Да си представим, че журналистът от желание да заработи лесни пари или популярност, което всъщност е едно и също, помества във високотиражен вестник статия със следното заглавие: „Във ваксината срещу дифтерит се съдържа живак! Нашите деца са в опасност!“ Изплашените майки започват да крият децата си от педиатрите, от ваксинирането. Откъде да знаят, че същия този мертиолат го има и в аналогичните чуждестранни препарати. И в концентрацията, в която се съдържа във ваксините, е безопасен. Той само запазва свойствата на препарата. Резултатът? Избухва епидемия от дифтерит. И загиват същите тия майки, които не са ваксинирали децата си. Защото дифтеритът, както и всяка детска инфекция, сразява като правило възрастните.