Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
По-нататък имаше подписи и печат.
Връчването на подаръци за определени услуги беше широко разпространена практика в Министерството на здравеопазването. Иля Николаевич прекрасно знаеше колко лесно се подкупват заместник-министрите, а вероятно и самият министър. Изгладнелите през времето на развития социализъм служители на министерството, което винаги се финансираше по остатъчния принцип, в разгула на всепозволеността изцяло използваха служебното си положение. Иля например знаеше колко интензивно един от заместник-министрите пробутваше на родния пазар чуждестранна ваксина срещу една от детските болести. В същото време, когато отечественият препарат, не по-малко ефективен, не се внедряваше в производство дълги години уж поради липсата на средства. А за закупуването на чуждестранната ваксина се отделяха неизмеримо по-големи суми. А кутийката се отваряше съвсем просто: синът на заместник-министъра беше дилър (ето какви думи се появиха в могъщия руски език!) на същата тая чуждестранна фирма, която се стремеше да завладее руския пазар. И получаваше съвсем немалка заплата за своя труд. Ако се съди по всичко, и таткото зам.-министър не оставаше на сухо. И поне препаратът да беше по-добър от родния! Не. Иля Николаевич като всеки специалист в тази област знаеше, че родната ваксинология не отстъпва, а по много пунктове и превъзхожда западната. Присъщата на времето на развития социализъм бюрокрация в този случай работеше за потребителя: отечествените ваксини се внедряваха след всестранна и задълбочена проверка. И само когато имаше пълна увереност, че препаратът е безопасен и ефективен, ваксината получаваше пътен лист за живота (ако се изразим с езика на уводните статии на вестник „Правда“). Разбира се, своята роля в поругаването на отечествената профилактична медицина изиграха и журналистите. Ненапразно тази професия се смята за втората най-древна. Да си представим, че журналистът от желание да заработи лесни пари или популярност, което всъщност е едно и също, помества във високотиражен вестник статия със следното заглавие: „Във ваксината срещу дифтерит се съдържа живак! Нашите деца са в опасност!“ Изплашените майки започват да крият децата си от педиатрите, от ваксинирането. Откъде да знаят, че същия този мертиолат го има и в аналогичните чуждестранни препарати. И в концентрацията, в която се съдържа във ваксините, е безопасен. Той само запазва свойствата на препарата. Резултатът? Избухва епидемия от дифтерит. И загиват същите тия майки, които не са ваксинирали децата си. Защото дифтеритът, както и всяка детска инфекция, сразява като правило възрастните.
Но в съзнанието на обикновения гражданин въпреки това се набива изводът: нашите лекарства са лоши. Такива са днешните реалии, ако използваме езика на един известен политически деец. Да опиташ това второкачествено вносно изобилие — всичките тези наблъскани с хормони бутчета на Буш, синтетичните, но красиво опаковани полуфабрикати. Всякакви там хербалайфове и прочие чудодейни средства, с които може да зарибят само някое племе диви аборигени, забутани из джунглата.
Неведнъж представителите на чуждестранни фармацевтични фирми се опитваха да подкупят и Иля Николаевич. Но той беше много внимателен по отношение на всякакви подаръци. Обаче полученото сега писмо не беше от задокеанските акули на империализма, а от сънародниците, които му благодаряха за добрата работа. А колко е приятно да съзнаваш, че трудът ти се оценява по достойнство!
— Кога снабдявахме с медикаменти камчатците? — попита с леко потрепнал глас Иля Николаевич своята секретарка. — Аха, да, през октомври — веднага си спомни той. — Тогава в регионалния отдел пратихме и имуномодулаторите на Сергей. Как мислите, Татяна Тимофеевна, мога ли да приема тази видеокасета като подарък?
— Боже мой — плесна с ръце секретарката. — Какво говорите, Иля Николаевич! Че на ваше място друг…
— Е, недейте, моля ви!
Иля Николаевич се прибра вкъщи в най-доброжелателно разположение на духа. Но докато отваряше вратата на апартамента, вътрешно се сви, без да знае в какво настроение ще го посрещне Надежда.
Жена му излезе в коридора.
— Добър вечер, Надюша — ласкаво я поздрави Иля Николаевич, като се вглеждаше в лицето й.
— Добър вечер, Илюша.
Изглежда, тя беше спокойна и Иля Николаевич вътрешно се прекръсти. Той се страхуваше да си признае колко беше уморен от безкрайните истерии на Надя.
— Защо е толкова задимено тук?