Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
След като спокойната умора се настани за постоянно над крайниците й, Тео я претърколи настрани, под голямото си тяло.
— Позволи ми да те докосна.
Думите дойдоха натежали и копринено меки в тъмното.
Уау.
Тя настръхна леко, не защото не искаше да я докосва, а защото не бе очаквала да пита това.
— Да. — Думата излезе меко. Боже, тя беше жалка. Но да почувства нещо точно сега, нещо друго, щеше да бъде дар.
Неговият глас потрепери малко.
— Позволи ми да те вкуся.
Тя потръпна, фини вълни на удоволствие минаха през тялото й. Може би сънуваше това. Ако беше така, не искаше да се събуди. — Тео, аз съм твоя.
Тя отдели една мисъл за Стефан и какво й бе казал за Бей. Къде е онзи тайнствен даеман сега и защо го интересува с кого тя спи? Няколкото различни причини, поради които един атрика би предявил някакви претенции към нея охладиха кръвта й.
Но след това ръцете на Тео се плъзнаха по тялото й и кръвта отново се затопли, мускулите й направиха бавното плъзгане меко като масло. Всички мисли за Бей, мисли за каквото и да било, освен ръцете на Тео по нея, се разтопиха като захар във вода.
Той смъкна боксерките й леко надолу, след това изцяло. Тогава големите му ръце хванаха вътрешната част на бедрата й и разтвориха краката й. Гърдите му докоснаха нейните, докато се движеше надолу по тялото, зърната й се стегната само от спомена за езика му по тях. Накрая, дъхът му стопли кожата близо до чувствителната й вагина, предизвиквайки горещина и болка, преди още да я е докоснал.
— Защо правиш това, Тео? Объркваш ме. Първо ме изоставяш, след това се появяваш в средата на нощта като сега.
— Спри да говориш и ми позволи да те докосна. Имам нужда да те вкуся просто…
— Но защо? — тя простена, когато дъхът му затопли нежната й кожа. — Ако съм тук и съм съгласна, не разбирам…
— Не знам. — Думите прозвучаха агонизиращо. — Сарафина не знам защо не мога да се контролирам.
— Позволи ми също да те докосна. — Тя се протегна и постави ръката си на рамото му.
— Не. — Думите бяха достатъчно убедителни, за да я накарат да отпусне ръката си. — Ако го направиш, ще изгубя контрол. Просто искам да те докосна малко.
Тя въздъхна и отпусна глава си назад.
— Ами ако искам да ме докосваш много?
— Нека го направя. Дай ми.
Разбира се, той наистина не искаше разрешение. Теодосий Уинтърс не правеше така. Така че, преди тя да успее да отговори, той просто взе това, което искаше. В полумрака на стаята, гледаше как главата му се спуска към вагината й.
Гърбът й се изви, когато езикът му премина по гънките й, а ръцете му задържаха бедрата й разтворени. Той я държеше така, сякаш се страхуваше, че тя ще се опита да избяга. Езикът му намери клитора й и тя се отпусна във възглавниците, докато устните му играеха с него, дразнейки я до точката на оргазъм. Удоволствие се разпространи на бавни вълни, които обгръщаха тялото и заляха ума й, докато не можеше да мисли трезво. Скоро тя беше безпомощна срещу него, стенеше под него, опитваше се да не моли за още. Тео издаде ниски звуци на удоволствие сходни с нейните, като че ли обичаше вкуса й и не можеше да получи достатъчно.
Езикът му се гмурна дълбоко във вагината, изпълни я, след това се върна обратно, като галеше бавно възбудения й клитор. Отново и отново, я довеждаше до ръба на кулминацията, отдръпваше се, после започваше отначало. Той вмъкна пръстите си вътре в нея, намирайки чувствителното място дълбоко навътре загали го отново и отново в подобие на това, което пениса му щеше да направи — подлудявайки я от нужда.
Отново и отново той правеше това, играейки с тялото й, все едно че беше инструмент. Удоволствие се разпространи във вените й и достигна връхната си точка преди да се взриви около нея. Тя потрепери и извика името му, трепереше от силата на кулминацията си. След като всичко свърши, тя се срина задоволена. Той мина с езика си върху малката татуировка високо на бедрото й, слънце и луна преплетени като ин и ян символа.
— Ти каза, че никога няма да го видя.
— Сбъркала съм — промърмори тя.
Тео дойде да легне до нея.
Сарафина се обърна към него.
— Моля те, не бягай този път. Дай ми поне това.
Тишина.