Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
— Права си, не мога да те спра да се върнеш при Стефан. Ако избереш да направиш това, ще се обадя Дарън, за да вземе мерки за безопасност и да дойде с малко пазители магьосници.
Сарафина въздъхна дълбоко.
— Благодаря ти. Благодаря, че не ме караш да се карам с теб.
— Това не значи, че ми харесва. Не значи, че мисля, че е много умно.
— Това е нашата най-голяма надежда в момента.
— Да, добре, предпочитам да чуя становището на Томас по този въпрос. Той измъкна мобилния си телефон от задната част на дънките си.
Телефонът иззвъня в ръката му.
— Да. — Тео отговори с враждебен тон, знаейки вече кой може да бъде. Те нямаха „стража“ около тях точно сега, иначе Мира би чула разговора им, тъй като щеше да бъде „настроена“ за тях. А тя веднага би го предала на Томас.
Разговорът беше кратък и напрегнат. Тео рязко затвори телефона и закрачи далеч от Сарафина към неговата част от тристайния им апартамент. Той се опита да не изръмжи думите, докато хвърляше телефона върху дивана.
— Имаш благословията на Томас.
17
Майка й отвори вратата на спалнята с трясък толкова силен, че дръжката се заби в стената, оставяйки голяма дупка.
Сарафина подскочи от изненада и притисна куклата по-близо до себе си, като че ли можеше да я предпази от лудия блясък в очите на майка й. Къдравата руса коса на майка й стърчеше навсякъде около главата й, като че ли я бе електрифицирала и тялото й излъчваше постоянна топлина, която Сарафина усещаше дори от тази част на стаята. Нейното тяло винаги излъчваше такава топлинна енергия, все едно щеше да заври. Днес тя бе още по-осезаема. Пот набразди челото на майка й, макар да не беше топло в стаята, а лицето й бе почервеняло, сякаш имаше треска. Лятната рокля на цветчета се залепи за нея заради потната й кожа.
Но топлината не беше единственото нещо, излъчвано от майка й днес.
Днес равновесието, което майка й винаги постигаше, сега изглежда бе по-трудно. Днес Сарафина подозираше, че нещо я е изпратило над ръба на пропастта, която винаги бе балансирала.
Днес беше опасен ден.
Тялото на Сарафина се напрегна. В опасните дни тя си лягаше със синини по ръцете и краката, а понякога дори със странни изгаряния по местата, където майка й я сграбчваше за кожата. Опасни дни са тези, когато Сарафина знаеше, че трябва да се измъкне от къщата и бързо да се скрие.
Майка й направи още една крачка към нея, поглеждайки я за момент.
— Има зло в теб. Има огън в душата ти. Трябва да прочистя злото от теб, детето ми, така че да можеш да отидеш чиста при Бог.
Прочистване от ръцете на майка й означаваше болка.
Сарафина забеляза, че майка й се приближаваше до леглото, оставяйки вратата открита. Нейният поглед се стрелна към свободата, захващайки здраво куклата.
— Ти си също като мен, Сарафина. Също като баба ти. Като баща си, също. Ние всички сме проклети с адския огън на дявола.
Майка й се хвърли към нея, но Сарафина избяга далеч от леглото, като остави любимата кукла зад себе си, минавайки покрай нея, чувствайки изместването на въздуха по тила си, където майка й почти я хвана.
— Сарафина! — тя се вбеси, след като Сарафина изтича на пълен ход през хола и през входната врата. — Върни се!
Сарафина се затича през поляната и надолу по улицата, усещайки топлината на майка си, когато тя се приближи. Като погледна назад, видя проблясък на нещо дълго и остро в утринното слънце. Тя имаше оръжие.
Съседите, излязли отвън на дворовете си в този прекрасен ден, се загледаха. Твърде слисани, твърде самодоволни. Каквато и да бе причината, никой не направи нищо, за да помогне на Сарафина, докато тичаше крещейки надолу по улицата.
Тя се промъкна между къщите и затича през задните дворове, с късите си осем — годишни крака, които се движеха толкова бързо, колкото можеха да направят.
Но не бе достатъчно бързо.
Тя не можеше да се мери с дългите пораснали крака, които я преследваха и всяка стъпка, която правеше я чувстваше като крачка назад. Колкото по-далече се отдалечаваше, толкова по-близо майка й се приближаваше — топлината и блясъка на острото нещо, което държеше връхлиташе върху Сарафина.