Безбожникът [bg]

— Защо сте дошли? — вратарят стоеше на входа на къщичката си и гледаше мрачно към тях.

— Това си е наша работа.

— Коя си ти — настоя той — с тези зелени очи и огнена коса? Тук живееше един мъж, който имаше котка като теб — червена като пламък, със зелени жестоки очи.

Касандра направи гримаса, вдигна ръка и сви пръсти, сякаш се канеше да го издере. Теламон приседна на дървената пейка от вътрешната страна на портата.

— Ти ли си вратарят?

— От дълги години.

— Имаш ли вино? Хайде — подкани го Теламон, — бъди по-любезен. Няма да повикаме войниците на царя.

Вратарят донесе кана и три нащърбени глинени чаши — виното беше отлично.

— От Наксос е — обясни той. — Един от сегашните обитатели ми го даде — той облиза устни и оголи възпалените си венци и жълтеникавите, оредели зъби.

— Откога живееш тук?

— Вече не си спомням — отвърна вратарят.

— Ясно.

Теламон остави чашата и се изправи. Отегчена, Касандра се разхождаше из високата трева, загледана в къщата.

— И аз, и ти знаем — започна Теламон, — че тази къща е била собственост на убиец. Принадлежала е на тайно общество, наречено „Кентаврите“.

Вратарят едва не се задави с виното. Теламон го стисна за рамото.

— Искам да узная истината — заплаши го той. — Иначе ще те хвърля в царските тъмници и мъчителите ще те провесят от кука на тавана.

— Така е, така е — заекна мъжът. — Беше преди години, името на собственика беше Мали. Не беше родом от Ефес. Беше дошъл отнякъде по̀ на изток.

— И „Кентаврите“ бяха избити?

Вратарят кимна енергично. Беше подценил този влиятелен посетител с остри черти и тъмни наблюдателни очи. Реши да му каже истината или поне онази част от нея, която знаеше. Теламон забеляза промяната в изражението му. Отвори кесията си, измъкна две сребърни монети и ги сложи под чашата на земята.

— Ако ми кажеш истината, ще ти бъде заплатено добре.

— Вярно ли е, че къщата е обитавана от духове? — Касандра тръгна към тях, връзвайки отново гъстата си червена коса на опашка. — Има такъв вид.

— Така казват хората — обясни вратарят. — Отдолу има изби. Наредени са една след друга, свързани като в голяма пещера. Казват, че убийците се събирали там, за да почитат някакво демонично божество. Но „Кентаврите“ бяха унищожени и къщата минава от ръка на ръка. Никой не я харесва.