Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Разнесе се гръм и Тимел долови движение в тъмнината. Сива стена, която се приближаваше. Прах? Дим? Прародителката погледна към Т’енет.

— Каква е тази магия?

— Не е магия…

Плешивият маг млъкна, гледайки как сивата стена не спира да се приближава към тях. Стрелите отскачаха от повърхността й.

— Тактика, ваше височество. Боен ред. Знаем за подобни тактически похвати от най-различни чуждестранни източници. Преплетени щитове.

— Нямаха щитове, когато ги затворихме там, Т’енет.

— Така е, ваше височество. Тези изглежда са били изсечени от камък.

Хвърлени бомби от горящо масло избухваха в пламъци върху купола от щитове. Масивна стрела скорпион отскочи от напредващата каменна стена, без да я забави дори за миг.

Тимел присви очи. Почувства магьосническия талант, който я дебнеше от вътрешността на купола. Много добре. Значи все пак щеше да има битка.

— Майстори от Кръга! Забавете ги!

— Направете го — кимна Т’енет на събратята си. Магьосниците насочиха волята си, опитвайки се да спрат купола от щитове.

Тимел направи всичко възможно да пренебрегне писъците и данданията на битката — изумени, уплашени викове, когато куполът премина през първия ров от горящо масло, без да забави хода си. Тя протегна сетивата си, за да докосне това странно, чуждоземно присъствие. Първо почувства огромна сила в тайнствата на земята. Тя щеше да бъде трудна за преодоляване в пряк сблъсък. След това сетивата на Тимел докоснаха кълбо от тлееща мощ, което бе с твърдостта на диамант. Прародителката беше зашеметена. Сигурно за изработката му са били необходими години!, помисли си тя. Какво майсторство! Би дала всичко на света, за да си поговори със създателя на този шедьовър. Самата тя не би могла да постигне нещо такова. Отвъд всичко това Тимел долови тъмен водовъртеж от влияния на Сянката, които я притесниха. Откъде идваха те? Не от купола от щитове, който в момента се катереше нагоре по хълма към първата редица от войници. Тези влияния пулсираха като стотици черни сърца… но от къде?

Тимел светкавично се обърна към тъмния отвор на пещерата, накъдето никой не гледаше. Богове на Древния Лед! Тя отскочи встрани, но не достатъчно бързо, че да избегне пронизващия пламък на болката, който я близна по лопатката и я промуши в дясното рамо. Тимел падна по гръб, прегърнала дясната си ръка. Погледна нагоре и видя привидение. Ходещ труп. Призрачно бледа жена в прокъсани дрипи от кървавочервен плат, омотани около кръста й, с диви, безумни очи и бяла, сплъстена коса, стигаща до кръста.

Жената демон погледна надолу към нея и изрече нещо на езика си, след което изчезна. Тимел разпозна само една от думите, но тя я разтърси до дъното на душата: Джагът.