Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

Фигурата, държаща лъка, бе висока почти колкото нея и носеше подобни дрехи, макар и не толкова похабени от дълъг път. Дълга коса се стелеше изпод качулката и сякаш блестеше на слънцето като слонова кост — бляскаво сребърнобяло, което Алериа не можеше да сбърка.

— Верееса?

Фигурата свали лъка, а в сините й очи се появи изненада и облекчение.

— Алериа? — лъкът бе захвърлен настрани и по-малката сестра на Алериа я притисна в силна прегръдка.

— Ти си у дома!

— Разбира се.

Алериа притисна Верееса и я потупа по главата в знак на нежност, жест, който бе толкова обичаен, почти автоматичен.

— Добре ли си? — попита тя след минута. — Къде е Силванас? Майка и татко добре ли са?

— Добре са — отвърна Верееса, откъсвайки се от нея, за да прибере оръжието си. — Силванас е с ловна хайка до брега на реката. А майка и татко вече трябва да са се прибрали в Силвърмуун. Отидоха да се посъветват със старейшините.

Тя замълча и намести стрелата върху тетивата.

— Алериа, къде беше? И какво става? Има някакви огньове! Из целия Куел’Талас! А някои от рейнджърите… така и не се върнаха да докладват.

Алериа усети как стомахът й се свива при тази новина. Ако рейнджърите изчезваха, значи Ордата вече е проникнала навътре в гората.

— Нападат ни, малка сестрице — каза тя на Верееса, вдигна меча си и се обърна с гръб към нея. Ушите й потрепнаха. — Тихо.

— Тихо ли? Но защо…

Въпросът на Верееса бе прекъснат от една висока фигура, която скочи от близкото дърво. Тя се спусна към тях със секира с дълго острие в ръка, но Алериа я чу точно преди да се приземи и беше готова. Тя вдигна меча си и парира удара. Завъртя се и избегна страничния втори замах на дългата извита кама. Мечът й изсвистя в дъга и отсече главата на съществото, която залитна напред и изпусна оръжията от вече безжизнените си ръце.

— Бързо! — предупреди Алериа, наведе се рязко и отново се изправи. — Трябва да бягаме! Веднага!

Верееса, втрещена от внезапното кръвопролитие, кимна и се затича надалеч както от кървавата сцена, както и заради заповедта на сестра си. Тя беше млада, най-малката от трите сестри и никога досега не бе виждала истинска битка. Алериа се надяваше да мине много повече време, преди това да стане, но вече бе твърде късно да се притеснява за това.

Те бягаха през гората и Алериа бе сигурна, че дочува смях някъде отгоре. Тролове! Съществата ги преследваха, придвижвайки се по клоните на дърветата. Без съмнение, възнамеряваха да се нахвърлят върху нея и Верееса, преди те да успеят да се доберат до помощ. Но троловете не познаваха тази гора. За разлика от Алериа.