![Урокът от нейната смърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/8/urokt-ot-nejnata-smrt-bg-download.jpg)
Урокът от нейната смърт [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Урокът от нейната смърт [bg]». Краткое содержание книги:
„Дивър — новият любимец на Холивуд“ Уошингтън Поуст
Очите на Рибън се движеха като махало от сградата на кметството до един пикап и обратно.
— Мисля, че това не е проблем. Не още. Хамърбек си има по-важни грижи на главата и деканът нищичко не е знаела за съдебни разпореждания или каквото и да е. Тя просто се дразни, защото не й харесва как сме се захванали с колежа, а не й съобщаваме какво точно търсим. Но, за бога, Бил, в тоя случай има разни неща, които могат да ни подпалят чергата, ако не внимаваме.
Корд впи поглед в Рибън.
— Не съм изгарял ония писма, Стив.
— Разбира се. Знам, че не си. Тая мисъл изобщо не ми е минавала през главата. Просто ти казвам какво може да си помислят някои хора, които не те познават така добре като мен. Просто бъди нащрек, нали схващаш какво ти казвам? Така. Сега да се залавяме отново за работа, а?
Входната врата на шерифството рязко се отвори и в службата влезе с големи крачки Уинтън Кресги. Той бе станал за Корд нещо неизменно, появявайки се точно по този начин, с наперена походка, носещ кафяв плик. Започваше да се превръща в някакво клише. Кресги оставяше своя плик на едно бюро и стоеше като гордо куче, пуснало застрелян пъдпъдък току до ботуша на ловеца.
— Благодаря, Уинтън. — Корд седна зад свободно бюро и отвори плика. Все още вбесен от това, което му каза Рибън, той добави нехайно, показвайки, че е приключил: — Това е всичко.
Кроткият пес в Кресги светкавично се превърна в питбул. Евънс усети това и трепна. Корд нищичко не усещаше.
— Просто съм любопитен да разбера нещо, детектив — високо изрече Кресги с плътния си баритон.
Корд вдигна поглед.
— Моля?
— Как би желал да бъда назован?
— Какво?
— Надявах се да ми го изясниш. Навярно би трябвало да се наричам „пощальон“?
— О, господи — промърмори Евънс.
Кресги продължаваше:
— Може би „експресен куриер“?
Евънс пак измърмори:
— О, господи.
Корд започна да премигва.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че не работя за тебе. Не получавам нито цент от градските пари, затова всичко, което правя, е чиста аванта за тебе, а ти ме третираш така, сякаш разнасям пици.
Корд се обърна към Евънс за помощ, но лицето на колегата му от окръжната служба бе непроницаемо. Корд попита Кресги:
— Но какво…
— Когато онова момиче бе убито, аз казах: „Нека ви помогна да разпитате хората“. Казах: „Нека ви помогна за улики“. Казах: „Нека ви помогна да залепите обявления“. А ти се държиш с мене като че ли съм помощник-келнер. Ти казваш…
— Не съм…
Кресги се развика:
— Казваш: „Не, Уинтън, не, благодаря, ти си чернокож! Не се нуждая от помощта ти“.
— О, боже — рече Евънс.
— Ти си луд! — провикна се Корд.
— Не виждам чак толкова много полицаи да работят за тебе. Не виждам тълпи от заподозрени. Предлагам ти някаква помощ и какво отговаряш? Казваш: „Това е всичко. Сега се махай. Ще те повикам, когато ми потрябват някакви важни сведения“. — Челото му се бе сбърчило застрашително.
В цялата служба работата бе спряла. Дори диспечерката на номер 911 бе пристъпила до прага на своята стая, наклонила глава встрани, с включени слушалки.
Корд се изправи, целият почервенял.
— Не искам да слушам такива неща.
— Просто съм любопитен да знам какво имаш против мене?
— Нищо нямам против тебе.
— Не искаш да ти помагам, защото съм негър.
Корд ядосано размаха ръка.
— Не искам твоята помощ, защото не разбираш от работата.
— Откъде знаеш? Никога не си ме пробвал.
— Ти никога не си предлагал помощта си.
— Как да не съм! — Кресги погледна към Евънс. — Не поисках ли да помогна? Не си ли предложих услугите?
— Той наистина поиска, Бил — рече Евънс.
Корд беше вбесен.
— Желая ти много успех, де-те-ктив. Потрябва ли ти някаква помощ от университетската охранителна служба, обърни се към пазачите. Те носят униформи. Плаща им се по седем и двайсет и пет на час. Ще им бъде приятно да събират разни неща за тебе. Ако искаш, може да им подхвърлиш и бакшиш.
Евънс и Корд примигваха, очаквайки стъклото на вратата да се пръсне отвътре, щом Кресги я затръшне. Ала той затвори вратата внимателно и шумно затрополи към алеята навън.
Евънс започна да се смее. Корд, със зачервено от гняв лице, се нахвърли върху него.