Реката на тайните [bg]

Затвори очи и когато отново ги отвори, видя, че светлината е помръкнала. В тропиците ставаше така — слънцето не залязваше бавно, а сякаш препускаше към хоризонта, преследвано от нетърпеливата нощ. Мърсър погледна часовника си. 19:20. Брунесо бе разчел времето на полета идеално.

Хеликоптерът намали скоростта. Реката беше вдясно от тях, на около четиристотин метра, тъмна ивица в сенчестата джунгла. Рене Брунесо огледа водата с инфрачервен далекоглед — търсеше издайническа светлина на мотор на лодка или човешко тяло. Каза нещо на пилота по комуникационната система и хеликоптерът зави към Рио Туйра.

Съзнанието на Мърсър изведнъж се изпълни с най-различни мисли. Дланите му се изпотиха и сърцето му заби като на хванато в капан животно. В следващия миг той осъзна, че не го измъчва страх, а напрегнато очакване, каквото обикновено изпитваше, когато бе на път да получи отговор на тревожни въпроси. Обяснението за стрелбата по трупа на Гари и за нападението на Мърсър в Париж чакаше там долу в джунглата и той изгаряше от нетърпение да разбере.

Хеликоптерът се сниши над водата и страничната врата се отвори. Единият легионер дръпна въженцето, с което се надуваше тежката лодка, и я бутна в реката. „Зодиак“ се напълни с въздух още докато падаше във водата и тупна на повърхността с дъното надолу. Първият войник скочи в реката.

Брунесо отвори вратата от своята страна и също скочи. Останалите го последваха. Лейтенант Фош скочи последен. Пилотът угаси фара, увеличи тягата и издигна хеликоптера. Маневрата отне само двайсет секунди.

Мърсър потъна под водата, изплува и избърса очите си. Двамата легионери вече се бяха покатерили в гумената лодка, а другите се държаха за нея. Мърсър заплува към тях. Някой го хвана за ръката. Беше Рене.

— Фасулска работа — ухили се французинът.

Мърсър предположи, че Рене изпитва облекчение, защото най-после прави нещо, след като няколко седмици бе наблюдавал пристанището на „Хачърли“. Планът му да изкара от укритието му Лиу Юшен, като включи Мърсър, не бе минал така, както бе искал, но поне новата насока на разследването го бе спасила от провал. И сега изглеждаше доволен.

— Да, фасулска работа — съгласи се Мърсър.

В джунглата пееха насекоми и птици, обаждаха се десетки неизвестни нощни същества. Луната едва се виждаше през гъстата растителност.

Издърпаха непромокаемите чанти на борда и разпределиха екипировката. Бойните колани на легионерите имаха алпинистки принадлежности и спасително въже, в случай че се наложеше да бъдат изтеглени от хеликоптера. Мърсър не си спомняше дали „Джет Рейнджър“ има въжета.

Лорън забеляза интереса му към екипировката и по-специално към въжето и отговори на неизречения му въпрос.