Галерия на мъртвите [bg]

Хил не се засмя на шегата.

— Не чу ли какво каза капитанът? Ние няма да разпитваме заподозрения. Случаят не е наш, Джеймс. Ние трябва само да го държим тук, докато дойдат агентите на ФБР.

— Да, чух капитана — отвърна Милър. — И ако ти искаш да си марионетка на онези тъпаци с черни костюми и глупави авиаторски очила, моля, заповядай, Новобранец. Аз обаче не съм си скъсал задника от работа, за да стана детектив от отдел „Убийства” само за да дундуркам заподозрян в убийство за проклетото ФБР. Този тип беше арестуван в Каталина Футхилс. Ако си забравил, това е в нашата юрисдикция. Доколкото знам, докато не видим официални документи, случаят е наш, не на федералните. — Милър най-после се обърна към Хил. — Ти видя ли документи?

Хил направи гримаса.

— Не, но и двамата знаем, че ще ни ги представят, затова защо искаш да си губиш времето да го разпитваш, когато е ясно, че след това няма да можем да направим нищо? Ще ни отнемат случая, преди да изгрее слънцето. Доколкото чух, федералните вече пътуват насам.

— Тогава по-добре да побързаме. — Милър погледна часовника си.

— Май умираш от желание да те сритат в топките — рече Хил и се почеса по дизайнерската си козя брадичка. — Капитан Суарес ще ни съдере задниците за това. Знаеш го, нали?

— Не, няма. Всъщност ако успеем да вбесим ФБР, той вероятно ще ни почерпи.

Хил го изгледа недоверчиво.

— Капитанът мрази федералните, Новобранец. Това е нещо, което датира отдавна. Някой ден го попитай да ти разкаже историята.

Хил го вярваше. Познаваше много ченгета, които не се спогаждаха с ФБР. През следващата една минута той наблюдава мъжа от другата страна на еднопосочното огледало.

— Спи ли? — намръщено попита Хил.

— Това е само една от интригуващите черти на този тип — отговори Милър. — Стоя тук от десетина минути и освен че мига, той не е помръднал нито един мускул.

— Какво? Наистина ли?

— Нито един шибан сантиметър, Новобранец. Никакво движение на ръцете… или потрепване на крака… Никакво подскачане на коляното… Никакво нервно почесване по брадичката… Въртене на врата… Облизване на устните… Нищо. Нито дори движение на очите. Само седи в абсолютно същата поза и гледа втренчено ръцете си, сякаш е в унес или нещо подобно. Не съм виждал някой толкова съсредоточен и с такъв контрол, още по-малко човек, които предстои да бъде обвинен в предумишлено убийство.

Хил прехапа устни и скръсти ръце на гърдите си.

— Знаем ли името му? — попита Милър.

Хил поклати глава.

— Не. Нищо. Той нямаше документи за самоличност в себе си. Нито шофьорска книжка, кредитни карти или портфейл. Нищо.