![Сребристи сенки [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/7/0/srebristi-senki-bg-download.jpg)
Сребристи сенки [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Кръвни връзки #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-099-7
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сребристи сенки [bg]». Краткое содержание книги:
— Не — заявих на глас. — Приключих с това.
И в този миг и там реших незабавно и завинаги да сложа край на алкохола. Самозалъгвах се (дори повече от обикновено), че мога да пия от време на време през деня, ако преди това редовно се опитвам да достигна до Сидни. Като заговорих за това… кога за последен път наистина я бях търсил през нощта — по човешкото разписание? Когато я отвлякоха, аз я търсех постоянно. Ала напоследък… ами това обикновено беше вял опит, след като се събудех със силен махмурлук. Когато се стъмваше — времето, през което бе най-вероятно Сидни да спи, ако все още се намираше в Съединените щати — аз обикновено вече бях изпил няколко питиета на първия от серията купони. Бях си позволил да проявя нехайство, обезкуражен от по-раншните си провали и развлеченията в реалния живот. Но повече нямаше да допусна тази грешка. Трябваше да остана трезвен и зареден докрай с магията на духа, за да мога през деня да проверявам редовно за Сидни. И нямаше значение колко пъти ще се проваля. Един ден или някога ще я достигна.
Въпреки пулсиращата болка в главата се концентрирах, изпаднах в транс, потопих се в магията и се опитах да я достигна. Нищо. Но все пак не беше толкова зле. Излязох от транса, обещавайки си по-късно да опитам отново. Скочих под душа и отмих от себе си следите от вчерашния купон. Когато излязох от банята, установих, че стомахът ми е по-добре, и изядох остатъка от поничката, която бях донесъл у дома предишния ден. Или може би по-предишния. Беше изсъхнала, но ме засити.
Докато я дъвчех, си направих мислен списък на нещата, които трябваше да свърша, като в него не фигурираше нито един купон. На първо място бяха извиненията. Освен с Нина трябваше да оправя нещата и с Дмитрий след кретенския начин, по който се държах с него. Също така трябваше да поговоря с майка ми. Само защото тя се бе отказала от себе си, нямаше причина и аз да се отказвам от нея. Щях да започна с майка ми, тъй като най-отдавна не бях говорил с нея. Но преди това може би не беше зле да отскоча до някой захранващ, тъй като не си спомнях кога за последен път бях пил кръв. Това щеше да проясни мислите ми.
Вече бях почти стигнал до вратата, когато реших отново да потърся Сидни. Може би ежечасните опити бяха малко прекадени, но така щях да тренирам и да остана трезвен. Беше много важно да добия тези нови навици, ако възнамерявах наистина да променя живота си. Затворих очи и поех дълбоко дъх.
Фините пипала на духа се изстреляха от мен в царството на сънищата и се разпростряха, за да търсят Сидни, както често правеха…
… и този път се свързаха.
Бях зашеметен. Беше минало толкова дълго време, откакто за последен път бях постигал успешна връзка в съня, създаден чрез магията на духа, че в първия миг не знаех какво да правя. Дори не бях измислил подходящ декор, защото призовах силата на автопилот, правейки усилия, без да очаквам резултати. Когато светът затрептя и заблещука около нас и аз усетих как тя се материализира в съня, бързо призовах старото ни любимо място за срещи — вилата „Гети“ в Малибу. Пред нас изникнаха колоните и градините, заобикалящи централната част на музея: огромен басейн и фонтан. Сидни се появи на отсрещната страна. За няколко секунди само се взирах през водата в нея, убеден, че всичко това е само плод на моето въображение. Можех ли да халюцинирам в сън, който аз съм създал? Все пак предполагам, че беше твърде рано да се проявят каквито и да било симптоми на лудост, породени от алкохолна абстиненция.
— Ейдриън?
Гласът й беше тих, почти заглушен от искрящите струи на фонтана. Но силата, която се криеше в него, и ефектът, който имаше върху мен, бяха огромни. Бях чувал израза „коленете ми омекнаха“, но досега никога не бях изпитвал нещо подобно. Имах чувството, че мускулите не можеха да ме крепят, а гърдите ми се издуха като балон, в резултат на кълбото от емоции, които дори не можех да опиша. Любов. Радост. Облекчение. Недоверие. А примесени с тях бяха всички останали емоции, изпълвали душата ми през последните месеци: отчаяние, страх, печал. Извираха от сърцето ми и аз усетих как сълзи запариха в очите ми. Беше невероятно, че един човек може да те накара да изпиташ наведнъж такава гама от трепети и вълнения, че този човек може да отприщи потоп от чувства само произнасяйки името ти.