Тайната на забранената книга [bg]

Дори по някаква щастлива случайност да успеех да намеря проклетото нещо, не само че може би нямаше да съм в състояние да го докосна, според Баронс, а и нямаше да имам представа какво да правя с него.

Въздъхнах. Нямах нищо друго, освен въпроси и никого, когото да попитам. Писнало ми беше от хора, които пазеха тайните си и преследваха скрити планове така естествено, както живееха и дишаха, а вероятно и както убиваха. Само вижте „мъжете“, които бях срещнала през последната седмица: Маккейб, Малусѐ, В’лане, Баронс. Нито един от тях не беше нормален. Нито един от тях не беше надежден. „Агне в град на вълци“ — беше ме нарекъл Баронс скоро след като се срещнахме. — „Чудя се кой ще те грабне“.

Тайни. Всеки имаше тайни. Алина беше отнесла нейните в гроба. Нямах съмнение, че да се опитвам да задавам въпроси на В’лане, когато го видя отново — не бях толкова глупава да мисля, че е свършил с мен — би било упражнение по безполезност. Предполагаемият принц можеше да ми отговори, но аз бях само ОС детектор, а не детектор на лъжата. Баронс не беше по-добър. Както разкри малкият му спор с Фиона, той също пазеше тайни и изглежда аз бях в още по-голяма опасност, отколкото предполагах.

Това беше ободрителна мисъл. До тази сутрин смятах, че по всяко време, щом изляза през вратата, рискувам живота си, но очевидно бях в опасност и докато бях тук.

Боже, колко ми беше мъчно за дома! Липсваше ми животът ми. Липсваше ми „Тухларната“. Липсваха ми затварянията в събота вечер с приятелите ми бармани. Липсваше ми задължителното спиране в три сутринта в „Претъпканата къща“ за палачинки, където се опитвахме да се отпуснем достатъчно, за да заспим преди съмване, а през лятото планирахме на кое езеро да се срещнем по-късно през деня.

„Ще се срещнем с Роарк О’Баниън утре, госпожице Лейн“ — ми каза Баронс през заключената ми и барикадирана врата, когато се качи четири етажа, за да ми отхапе главата. — „Той е третият голям играч на терена. Наред с другите неща, той притежава «О’Баниън» — луксозен бар в центъра на Дъблин. Старинен с богати клиенти. След като изглежда имаш проблем да се обличаш, Фиона ще ти донесе подходящо облекло. Повече не напускай книжарницата без мен, госпожице Лейн!“

Беше три сутринта и аз още бях будна, а когато най-сетне заспах, вратата на гардероба беше широко отворена, всички лампи в спалнята и в прилежащата й баня бяха запалени.