Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » И се възправи сянка [bg]
И се възправи сянка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

И се възправи сянка [bg]

Электронная книга - «И се възправи сянка [bg]». Краткое содержание книги:

Светият матриарх оплаква загубата на сина си и подготвя военна кампания срещу Свободните пристанища. Лично тя застава начело на манианската армия, която се отправя на завоевателен поход към Бар-Кхос, обсаден вече десет дълги години. Рьошунът Аш обаче има други планове за Сашийн. Воинът е твърдо решен да й отмъсти за престъпленията, които е извършила. Това обаче е в разрез с кодекса на рьошуните, които нямат право да извършват лично отмъщение. Докато Аш се бори със съвестта си, младият имперски дипломат Че е разкъсван от колебания за своя път. Той придружава войските на Свещената империя на Ман и става свидетел на тяхната безкомпромисност. Тя поставя под въпрос доктрината, която е учен да следва. Водят се ожесточени битки, които променят съдбата на много хора. Сред тях са Бан от Бар-Кхос, който оставя зад гърба си любимите си хора, за да се включи в отпора на силите на нашественика, затворникът Бул, който търси изкупление, като се присъединява към каузата на защитниците, младата проститутка Кърл, която вижда шанс за възмездие на бойното поле. Двете армии се сблъскват и всичко се променя.
1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 191
Перейти на страницу:

— Това, което този мъж казва, е следното: може да ти откажем черен барут за оръдията, ако решиш да ги вземеш на бойното поле. Така е записано във военния закон.

Крийд онемя за момент.

— Ще ни оставите да се изправим срещу тях без оръдия?

— По-скоро се надяваме, че без оръдия ти изобщо няма да отидеш там.

Първият министър погледна Крийд изпод рунтавите си вежди. Сетне се наведе по-близо и заговори с тих глас:

— Познавам те, Марсалас. Омръзнало ти е да седиш на стола си зад Щита и да не вършиш нищо през цялото това време. Искаш да ги удариш подобаващо заради онова, което ни сториха, заради животите, които отнеха, заради собствения си баща, който загина, докато се сражаваше с тях по чужди земи. Смяташ това за своя последен шанс да се срещнеш с тях на арената на военните действия и да ги победиш. Това е просто една велика глупост. Умолявам те да го проумееш сега.

Генерал Крийд се облегна в стола си, обезоръжен от дълбоката истина в думите на първия министър.

Той не беше човек, склонен да се разяжда от вътрешни съмнения, но за момент се замисли над възможността наистина да греши във всичко това и Чонас да е прав в твърдението си, че Крийд ги води към тяхната гибел. Откакто преди няколко часа беше чул за нашествието и докато всички около него бяха на прага да загубят ума и дума, генералът беше почувствал не друго, а вълнение от това внезапно развитие във войната и възникналата възможност да се сражава.

Мичине го гледаха гневно, докато той ги оглеждаше един по един.

Изведнъж проумя, че причината за тази внезапна враждебност към него не е просто страхът им. Той беше първият лорд-протектор от четирийсет години насам, който получаваше цялата власт на своя пост според условията на Съгласието — това споразумение отпреди един век, изковано между владетелите Мичине и техния военен командващ. Сега балансът се беше нарушил без предупреждение. Тъй като на кхосианска земя имаше нашественици, Крийд можеше да стори с армията каквото реши, независимо от това какво казват Мичине. Както се и очакваше, тези хора, които бяха родени благородници, не се отнасяха благосклонно към подобно развитие на събитията и внезапното им общо спускане надолу по йерархическата стълбица. И ето че сега бяха тук, бяха дошли, за да избият тези мисли от главата му, преди още да е успял да упражни както трябва новата си власт.

Помисли си за всички онези пъти, когато те го бяха възпирали или ограничавали да не се изправи лице в лице срещу врага, загрижени по-скоро за запазването на статуквото, отколкото за разкъсването на обсадата. Той погледна към Чонас. На лицето на Мичине, под надвисналите му вежди, беше изписано нетърпение.

Да, първият министър може би беше добър човек. Но в крайна сметка той все пак беше един от тях.

Крийд бавно се изправи на крака. Изглеждаше по-едър от мъжете пред него, не на ръст, а по-скоро като маса и способност да действа.

— Няма да стоя, без да правя нищо, докато доблестни мъже биват съсичани. Заповедите ми остават в сила. Тръгваме на сутринта.

Той вдигна ръка, за да ги накара да замълчат и за миг изпита удоволствие, когато всички затвориха уста едновременно.

— Голанс! — извика той.

Старият му прислужник мина покрай групата на Мичине, придружен от мъж, облечен също в дрехите на служител. Той имаше остро интелигентно лице, носеше очила и беше стиснал под мишницата си кожена чанта.

— Министри, това е моят адвокат Чарсън Фей. Ако имате някакви правни въпроси относно моите заповеди, то моля, обърнете се към него. Той ще подготви документацията, така че всички ние ще можем да се съберем за обсъждане в съда след завръщането ми. — Генералът затвори чекмеджето с пистолета и заобиколи бюрото. — Сега, моля да ме извините. Имам да подготвям цяла армия за поход. Желая ви приятен ден.

Крийд излезе от стаята, а недоволният шепот на Мичине звучеше като музика в ушите му.

— Вярно ли е? — изкрещя някой на Бан, когато той излезе през вратите на министерството и се озова сред тълпата, струпана отвън.

Зад тях, откъм Стадиона на оръжията, свиреха рогове за свикване на войската — бяха като слаби стенания между трусовете, предизвиквани от далечните оръдия. Сякаш всички кучета в града се бяха разлаяли.

— Нападнаха ли ни, Бан? — разнесе се отново гласът, докато той си пробиваше път през гъмжилото.

Той видя, че е Куулас, военният чатеро.

Мина покрай него, без да отговори нищо, но Куулас го настигна, докато се отправяше надолу по пътеката, спускаща се от Планината на истината. Военният чатеро се потеше въпреки хладния бриз, идващ от морето — беше твърде тежък за изкачването дотук. Голямото му шкембе се тресеше под ризата, докато се мъчеше да е в крак с Бан. Въпреки това Куулас имаше достатъчно енергия, за да се смее невярващо и да отмята къдриците черна коса, които залепваха върху лицето му, все едно вали.

1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 191
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)