Открадни си свят [bg]

Вграденият в шлема тактически компютър изчисляваше с трескава бързина ъгъла на стрелбата и подаваше крайните резултати като колонка от цифри в левия край на прицелната мрежа. Дог изчака няколко секунди, после се появи от укритието под защитата на автоматичния огън, който бълваха оръжията му.

— Хайде, елате да ме спипате! — крещеше подканващо той.

Успя да повали двама, сетне се покатери на една по-висока площадка. Застигна го трети противник, въоръжен с нещо като енергийна пика. Дог избегна с лекота атаката му. Пиката остави черна, димяща бразда в гранитната повърхност. Дог се отдръпна чевръсто и нанесе контраудар със сабята си, чието самонасочващо се острие веднага намери излъчващата топлина цел. Същевременно стоманените езичета на неговия полуавтоматичен камшик се обвиха около дръжката на пиката и я измъкнаха от ръката на момерата. Ръбът на сабята се заби в шията на нещастната жертва и разсече гофрираното херметично уплътнение. Момератът падна на колене и притисна отвора в шията си, но мястото му вече беше заето от друг. Дог отскочи, зае нова позиция и отново контраатакува.

Странен, писклив звук се появи в слушалките му и компютърът отвърна със сигнал за незабавно отстъпление.

— О, мамка му стара — изруга Дог. Той погледна нагоре, но се наложи да продуха с малко от скъпоценните запаси въздух замъгленото петно в горния край на лицевото стъкло. Ето я, пристигаше проклетата им въздушна поддръжка. Над скалистото, безжизнено лице на планетата Зормат се появиха очертанията на „Анаконда“. През корпуса на бойния кораб стърчаха грозните дула на оръдията. От долния му край валяха ярко оцветени пакети, които се приземяваха меко върху ракетни възглавници!

— Няма да ми видите задника — промърмори Дог, после си затананика тихичко. Той изключи компютъра, повали още двама момерати, като изрита бластера от ръката на единия, докато отваряше цепнатина от гърлото до слабините на втория.

Междувременно реактивните шейни вече кръстосваха небето над главата му, а двигателчетата им ръмжаха като разгневени хищници. Дог Шварц почувства една мълния да се отразява в скафандъра му.

— Ах, вие, дребни гаднярчета… — прошепна ядно той. Болката се появи малко по-късно и веднага силите, му започнаха да намаляват.

Той се вкопчи в една скална издатина и запрати камък по най-близката реактивна шейна, която тъкмо правеше широк завой над него. Камъкът отскочи с тенекиено кънтене, а Дог използва мига, за да се прицели в следващата шейна с подлакътното торпедо. Моментът на взрива беше невъобразимо красив — синьо-бял пламък на непрогледно черния фон. Ситни парченца пепел, останки от десантния отряд на момератите, се посипаха върху уплашените им събратя на земята, които заотстъпваха стреснато. Пустинният лунен ландшафт бе огласен от яростните писъци на птерозаврите.