Драконите на сломеното слънце [bg]

Човечеството винаги бърза да превърне нещастието си в преимущество. Съвсем скоро онези, които допреди това обръщали земята с плугове и отглеждали боб и ечемик, хванали мрежите и започнали да събират плодовете на морето. По бреговете на Ново море бързо изникнали цели рибарски селища.

Жителите на Санкшън също се насочили към бреговете, където бризът успявал да прогони изпаренията и дима от вулканите. Известно време градът просперирал, но не нараствал, додето най-сетне на пристаните му не започнали да пристигат високите кораби. Авантюристично настроените моряци от Палантас прехвърлили корабите си в Новото море с надеждата да открият бърз и лесен проход до противоположната част на континента и по този начин да избегнат дългото, пълно с опасности пътуване през студените вълни на северното море Сирион. Скоро обаче надеждите им се разбили. Не съществувал никакъв проход. Онова, което открили обаче, било естествено защитеният пристан на Санкшън и сухопътна връзка, която не представлявала трудност за решените да се доберат до пазарите, очакващи своите стоки от другата страна на планините Калкист.

Градът започнал да процъфтява, да се разраства и, както всяко дете, да мечтае. Санкшън видял в себе си втори Палантас: прочут, улегнал, безстрастен и заможен. Тези мечти така и не станали реалност. Докато Палантас принадлежал на соламнийските рицари, които се грижели за него, защитавали го и го управлявали съгласно Клетвата на честта, Санкшън бил в ръцете на всеки, който имал силите и желанието да го притежава. Градът се разраствал твърдоглаво и развратно, без никакви кодекси или закони, като се къпел в купища пари.

Санкшън не бил никак придирчив към съюзниците си. Градът приветствал алчните, ненаситните и безскрупулните. Крадците и бандитите, мошениците и блудниците, наемниците и убийците наричали Санкшън свой дом.

Дошло времето, когато Такхизис, Царицата на Мрака, се опитала да се завърне обратно в света. Богинята вдигнала на крак армии, които да покорят континента в нейно име. Предводителят на тези армии — Ариакас, бързо осъзнал стратегическото разположение на Санкшън спрямо светия град Нерака и предния му военен пост Хур. Лордът насочил войните си към града и го покорил, макар да се носела мълва, че съпротивата не била от най-самоотвержените. Сетне построил в Санкшън храмове в чест на своята Царица и разположил в града щаба си.

Господарите на Смъртта, вулканите, опасващи пристанищния град като в пръстен, тутакси почувствали горещия полъх от амбицията на Такхизис и отново се върнали към живот. Нощем потоците от лава огрявали със зловещото си сияние целия Санкшън. Земята се разтърсвала и потрепервала в гърчове. Хановете из целия град изгубили цяло състояние в изпочупени чаши и чинии, в резултат на което започнали да сервират храна и напитки в ламаринени подноси и дървени канчета. Въздухът се замърсил от отровни и серни изпарения. Черноризите магьосници се трудели ден и нощ, за да поддържат града в състояние, което да е пригодно за живот.