Драконите на сломеното слънце [bg]

Но един необикновен и обвит в мистерия магьосник на име Хоган Примката не само въздигнал Санкшън до предишната му слава, но и успял да му помогне да я надмине. Той сторил онова, което никой друг чародей не бил постигал дотогава: освен че прочистил въздуха над града, Хоган пренасочил потоците лава встрани от него. Сега от заснежените върхове на околните планини се стичали потоци, пълни с чиста и прохладна вода. Най-сетне човек можел да излезе от дома си и да поеме въздух с пълни гърди, без да се превие на две и да започне да кашля задавено.

Колкото повече остарявал и помъдрявал Санкшън, толкова повече просперирал, забогатявал и толкова по-уважаван ставал. Под закрилата на Хоган в града започнали да се появяват добри и достойни търговци. Някъде по това време и соламнийците, и рицарите на Нерака направили постъпки пред магьосника с желанието да защитават Санкшън едни от други.

Хоган нямал доверие на никого, така че нито един от двата ордена не получил разрешението му. Разгневени, Рицарите на Нерака излезли с довода, че градът е част от териториите, дадени им от Съвета в замяна на службата по време на Войната на Хаоса. Соламнийските рицари от своя страна също упорито опитвали да влязат във връзка с него, а той продължавал да отказва помощта им.

Междувременно Мрачните рицари, които вече били широко известни под името Рицарите на Нерака, набирали сили, богатства и власт — понеже именно те събирали данъците на драконите. Мрачните рицари наблюдавали Санкшън така, както котката наблюдава дупката на мишката. Отдавна в сърцата им се таял копнежът да притежават пристанището на града, откъдето лесно можели да разпространят влиянието си и да подчинят всички градове по бреговете на Новото море. Ето как, виждайки, че мишките са заети да се хапят и дращят една друга, котката решила да нападне.

Рицарите бяха обсадили Санкшън и наистина не бързаха.

Веднага след атаката, враждуващите фракции вътре в града се бяха обединили. Но нападателите имаха търпение. Нямаше начин да принудят обсадените да гладуват, понеже въпреки блокадата, доставките на провизии не спираха. Във възможностите на мрачните рицарите на Нерака обаче беше да отрежат всички сухопътни търговски връзки. По този начин Санкшън бе попаднал в смъртна хватка, която бавно, но постепенно задушаваше икономиката му.

Притиснат от настояванията на жителите, Хоган Примката се бе съгласил с навлизането на соламнийските рицари. Така през последната година от обсадата към защитниците се бяха присъединили и те. В началото посрещнаха рицарите като спасители. Всички очакваха, че след като получат своето, те незабавно ще сложат край на бедственото положение. Соламнийците бяха отвърнали, че първо трябва да проучат ситуацията.