Подземен свят [bg]

— В случай, че се изкушиш — каза му той.

Затънал си до шията, нали, помисли си гневно Абърлайн. Обхождаше обаче района си и когато смяната му приключеше, се връщаше вкъщи, събличаше униформата, проверяваше дали Обри е добре и пренебрегвайки предупрежденията му, се връщаше на изкопа. Всяка нощ, скрит в сенките. Самотен страж, който не знае защо бди, но все пак не напуска поста си.

Обри вече се бе изправил на крака, макар и да накуцваше, и по-късно двамата сядаха пред камината и разговаряха. Абърлайн разнищваше случая. Беше обсебен от него. Обри пък се питаше гласно кога ще види отново семейството си.

— Не, друже, съжалявам — казваше му Абърлайн. — Главорезите мислят, че са те убили, и ако се появиш на белия свят, ще поискат да поправят грешката. Оставаш тук и се водиш изчезнал, докато не приключи всичко.

— Но кога ще приключи, Фреди? — вайкаше се Обри и се наместваше, пъшкайки, на стола.

По лицето му не личаха следи от изпитанието, ако не броим кръстосаните белези по бузата му от месинговия бокс. Болката в хълбока му обаче сякаш не възнамеряваше да отшуми. Пречеше му да ходи и понякога дори да стои на едно място и всеки път, щом го стрелнеше, в паметта му изплуваше непозната тъмна стая и чуваше като наяве тупкането на юмруците, забиващи се в мекото му тяло. Обри никога вече нямаше да обхожда градските улици, но благодарение на нехайството на главорезите и на грижите на Абърлайн беше жив и никога не забравяше да бъде признателен за това. От друга страна, какво е животът без любимите хора?

— Как мислиш, че ще приключи „всичко“, каквото и да значи това? — попита той.