Подземен свят [bg]

— Родителите ми…

— Именно! Родителите ти са те люлеели на коленете си и са ти пълнели главата с разкази за неземното им могъщество. — Втренчи се в Призрака, който на свой ред го погледна учуден, сякаш не вярва на ушите си. — Иви е като теб — подсмихна се суховато Итън. — Артефактите са я омагьосали, както теб те е запленил глупавият диамант.

Призрака преглътна гнева и не продума.

— Важна е магията, разбираш ли? Примамливата идея! От това извира силата на артефакта. Всички ние, асасини или тамплиери, продаваме идеи на хората и мислим, че точно нашите идеи ще спасят света. Обединява ни обаче познанието, че артефактите крият тайните на Първата цивилизация. Огледай се… — Посочи бутафорната къща, в която седяха, и тунела, през който скоро щяха да потеглят подземните влакове. — Имаме парни машини. Не след дълго ще имаме електричество. Светът напредва с почти невероятно, немислимо темпо. Наближава двайсетият век, Джаядип, а той е бъдещето. Технологиите за изграждане на мостове, тунели и релсови пътища — същите технологии ще бъдат впрегнати, за да произвеждат оръжия. Това е бъдещето. И ако не искаме тирани и потисници да управляват хората, трябва да спечелим бъдещето в името на децата си и на бъдещите поколения, които някой ден ще четат за подвизите ни и ще ни благодарят, задето сме отказали да ги обречем на деспотизъм. С други думи, Джаядип, трябва да победим на всяка цена. И това значи да убиеш Пиърсън и мисията да продължи, докато се сдобием с артефакта.

Хубава реч. Призрака я обмисли. После поклати глава.