Подземен свят [bg]

Объркана от странния, измъчен мъж, Иви затвори с облекчение вратата и се втурна към кабинета на баща си.

След секунда в къщата се възцари хаос.

— Джейкъб! — Итън изскочи с вик от кабинета, протегнал напред ръка, за да надене в движение скритото острие около китката си. — Въоръжи се! Идваш с мен! Ти също, Иви! Хайде, Джордж, губим ценни минути!

Стъписан, бе разгърнал писмото, но то се оказа написано в шифър, а нямаше време да го превежда. Кой беше Аджай… и защо се разкайваше? Същият Аджай ли ги бе навестил, който охраняваше килиите в Мрака? Невъзможно! Защото, ако той беше в Лондон, Итън щеше да е уведомен. Но пък кой друг можеше да бъде?

Четиримата излязоха тичешком на улицата. Итън закопча на бегом острието, прибра револвера си в кобура и наметна робата. Двете деца наблюдаваха възторжено баща си в действие.

— Накъде тръгна мъжът, скъпа? — обърна се Итън към Иви.

Тя посочи.

— Към Бродуей.

— Значи имаме късмет. На Бродуей подновяват канализацията. Ще се наложи да свърне по Оукли Лейн. Иви, Джейкъб, Джордж, догонете го! Ако ни провърви, ще ме вземе за Джордж и няма да заподозре, че съм го изпреварил. Бързо! Тичайте!

Двамата млади асасини и Джордж се втурнаха към Бродуей. Итън се стрелна към оградата на съседния двор и с един подскок и бързо изтрополяване на ботушите, все едно нанася въздушни ритници по камъните, я изкатери и се прехвърли от другата страна.

Пред него се ширна градината и за миг го обзе завист. Винаги се бе питал колко е голям дворът на съседите и сега разбра отговора. По-голям от неговия. Два пъти по-голям. Придържайки се в сенките, той го прекоси по дължина и после — в дъното, където дори градинарите не стъпват — извади скритото острие, за да си проправи път през буренака. Зад шубраците се издигаше ограда, но той я изкатери с лекота и се прехвърли на алеята от другата страна.