Подземен свят [bg]

— Не мога да остана, госпожо Шоу — заекна той, попарвайки неохотно топлото чувство, с което го бяха посрещнали. — Исках само да ви попитам дали знаете къде е Обри?

Усмивката ѝ се стопи, заменена веднага от безпокойство. Децата, доловили неочакваната тревога на майка си, се вкопчиха още по-крепко в полите ѝ и ококориха очи като уплашени чинийки.

— Не съм го виждала, откакто излезе тази сутрин — каза тя.

— Към „Лорде“ ли тръгна?

Тя задъвка устна.

— Не съм сигурна…

— Знам, че е отивал там, госпожо Шоу, но мачът е свършил, та се питах дали не се е прибрал.

— Може би е отишъл да пийне бира в „Зеленият мъж“?

— Разбира се — кимна Абърлайн. — Разбира се! Тръгвам натам! Желая ви всичко най-добро и ще ви бъда много задължен, ако предадете на Обри, че съм го търсил.

И Абърлайн направи точно това. Върна се в „Зеленият мъж“ — за всеки случай. Сам поклати глава и той се отби в участъка — за всеки случай. Дежурният сержант поклати глава с подозрително изражение, сякаш знае, че Обри е кръшкал. Най-накрая Абърлайн отиде на строежа, застана до оградата и огледа мястото. Работата продължаваше; както всяка нощ бяха запалили огньове, а по разкаляните поляни край изкопа горяха мангали. Пристигна парен влак и работниците се засуетиха още по-трескаво да разтоварят пръстта.

Абърлайн обаче не наблюдаваше тях. Държеше под око директорския кабинет. Вратата се отвори. Излезе индийският младеж, стиснал документите си.

Добре, помисли си Абърлайн. Незнайно защо реши, че появата на индиеца е окуражителен знак.

Той наистина е на страната на ангелите. Добър човек е. По-добър, отколкото ти и аз някога ще бъдем.

После видя още по-обнадеждаваща гледка. От кабинета излязоха главорезите — тримата и с по-нехаен вид от всякога. А щом те бяха тук, е, значи не бяха някъде другаде, където да причиняват зло на Обри. Абърлайн се запита дали и те не са минали по неговия път. Вероятно бяха посетили „Зеленият мъж“ и ги бяха изпратили на „Лорде“, където тълпата ги беше спряла.

Да, реши младият полицай, отдръпна се от оградата и загърби строежа. Така е станало. Обри сигурно вече е в обятията на усмихнатата си съпруга…

Хазяйката му живееше на приземния етаж. Пресрещна го на прага.

— Усилен ден, а, полицай?

— Може да се каже, мадам — кимна Абърлайн и свали фуражката си.

— И не ти остана време дори да ме предупредиш, че чакаш доставка?

Той я погледна остро.

— Доставка ли?

— Трима джентълмени донесоха голям килим. Така поне казаха. Явно е бил адски тежък, защото трябваше и тримата да го мъкнат догоре…