Подземен свят [bg]

46.

Минаха месеци. През май министърът на финансите Гладстон заяви, че е доволен, след като пропътува за пръв път цялата линия на подземната железница. Той и множество изтъкнати особи от „Метрополитън“, включително Джон Фаулър, Чарлс Пиърсън и Кавана, прекосиха четирите мили от Бишъпс Роуд в Падингтън през тунели и полузавършени станции — Еджуеър Роуд, Бейкър Стрийт, Портланд Роуд, Гауър Стрийт, Кингс Крос — и стигнаха до Фарингдън Стрийт. Пътуването отне осемнайсетина минути.

Одобрението на Гладстон бе важно, защото премиерът Палмърстън открай време гледаше отвисоко на проекта и язвително отбелязваше, че на тази възраст предпочита да прекарва възможно повече време над земята, много благодаря. Застъпничеството на Гладстон обаче се отрази благоприятно на начинанието, което в най-добрия случай предизвикваше смътно съмнение и апатия у обществеността, а в най-лошия — омраза и враждебност. Репутацията на железницата обаче бе подкопана отново, когато след месец рухна клоаката на Флийт Стрийт. Глинените тръби, по които течеше „мръсната черна река“ под Лондон, се бяха пропукали и в крайна сметка изригнаха и наводниха тунела с десет стъпки вода и нечистотия. Проектът щеше да се забави с месеци, докато отстранят аварията.

После, една сутрин в началото на юли, каретата на господин Кавана напусна строителната площадка и пое към доковете на Сейнт Катрин.

Там собственикът ѝ изчака корабът да свали товара си, а именно — трима индийци в кафяви костюми. Двама от тях ескортираха мъж, когото доведоха до каретата, сбогуваха се с поклон и се върнаха на кораба.

Новодошлият седна срещу Кавана, който бе разкопчал сакото си, но това беше единственият му реверанс към юлската жега.

— Добре дошъл, Аджай — поздрави той.

Аджай го погледна безизразно.

— Обещаха ми пари. Дом. Нов живот в Лондон.

— А на нас ни обещаха изчерпателна информация за Джаядип Мир — отвърна Кавана, дръпна шнура и се облегна назад, а Харди изплющя с поводите и каретата потегли обратно към строежа. — Дано всички да спазим договорените условия.

Не след дълго каретата спря близо до изкопа и Кавана даде знак на Аджай да погледне през прозореца. Както се бяха разбрали, Марчънт заведе нищо неподозиращия Бхарат Сингх на уреченото място на стотина метра от другата страна на оградата, където Аджай да го вижда добре.

— Това е нашият човек — каза Кавана.

— И как се нарича? — попита Аджай.

— Бхарат Сингх.

— Е, изглежда е в немилост — констатира Аджай, дръпна завесата и се облегна на седалката. — Защото това е Джаядип Мир.

— Отлично — кимна Кавана. — Разкажи ми всичко, което знаеш за него.

Бандите използваха изпитан трик, за да изтръгват информация. Наричаха го „две птички“. Качваха двамина нещастници на покрив, блъсваха единия долу и караха другия да гледа.