Подземен свят [bg]

Бяха преценили, че е твърде рисковано да се срещат; Призрака настояваше да не оставят нищо на случайността. Сега обаче положението се бе променило. Събитията се развиваха главоломно и трябваше да се посъветва с Итън. Ето защо, след размяна на послания посредством надгробната плоча в църковния двор, двамата асасини се срещнаха в Лайнстър Гардънс.

— Защо? — попита Итън. — Защо искат да убиеш Пиърсън?

— Церемониално убийство. Така поне твърде Кавана.

— Филантропите не са по вкуса им, а? Боже, няма да му позволят дори да види как откриват любимата му железница.

— Кавана е подготвил сценария, учителю. Подновихме работа след инцидента с клоаката и той реши да демонстрира на господин Пиърсън, че линията между Кингс Крос и Фарингдън Стрийт функционира безупречно. Нещо повече — иска да покаже новия закрит вагон и е планирал пътуване до Фарингдън Стрийт и обратно. В края на обиколката обаче, когато госпожа и господин Пиърсън тръгнат към кабриолета си, аз трябва да го убия.

— Но не и госпожа Пиърсън?

— Да.

Настъпи дълго мълчание.

— Какво мислиш? — попита най-сетне Призрака.

Итън си пое дълбоко дъх.

— Е, не е клопка. Едва ли смятат да те убият. За целта могат просто да те извикат в директорския кабинет. Тест е, предполагам.

Дланите на Призрака се изпотиха. Той преглътна тежко и се върна в душната стая в Амритсар — вкуси отново страха и видя зейналата за писък уста на Дани и кървавото острие в нея, озарено от лунната светлина.

Събра цялата си сила, за да изрече следващите думи. Заболя го, но все пак ги изрече.

— Ако е тест, със сигурност ще се проваля.

В отговор Итън затвори тъжно очи.

— Съвсем близо сме, Джаядип.

Гласът му прозвуча почти като шепот.

Призрака кимна. И той искаше да види артефакта. От години мечтаеше да стане свидетел на неземния му светлинен спектакъл. От друга страна обаче…

— Възможно е артефактът да е нищо и никаква дрънкулка. Дори тамплиерите не знаят какво представлява.

— Ръкописите са мъгляви. Нарочно са ги предавали така през вековете, та предците ни да се мислят за по-умни от нас.

— Да. Нещо подобно каза и Кавана.

— Колко прозорливо! Посочил е също, предполагам, че дрънкулка или не, истинската сила на артефакта е по-маловажна от ценността, която му се придава. Да, вярно е, че находката може да се окаже древна играчка, негодна за друго, освен да очарова стари дами и впечатлителни деца. От векове обаче асасините и тамплиерите се борят кой ще открие пръв артефактите и всички сме чували легенди за могъществото им — за диаманта Кохинор, за чудодейната Ябълка на Ал Муалим… Възможно е, разбира се, разказите да са преувеличени. Все пак нито един артефакт не се е оказал решаващ за войната. А древните автори са майстори и на хиперболите, и на недомлъвките.