![Подземен свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/6/3/podzemen-svyat-bg-download.jpg)
Подземен свят [bg]
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-376-8
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Подземен свят [bg]». Краткое содержание книги:
Аджай погледна отново назад и пак се обърна към Итън. Изправи рамене и простена, сякаш вопълът се надига от дъното на душата му:
— Съжалявам. Разкайвам се за всичко, което причиних на теб и на Кулприйт. Разкайвам се за всичко сторено.
И си преряза гърлото.
51.
По-късно, когато Джейкъб и Иви си легнаха, обсебени от яркия спомен за давещия се, хриптящ мъж, оцветил плочника в алено със собствената си кръв, Джордж и Итън се върнаха в кабинета. И двамата бяха потресени от случилото се и разтревожени от въпроси, на които нямаха отговори. Изпиха две чаши от най-хубавото шотландско уиски на Итън, преди да продумат.
(И Иви, пропълзяла от горния етаж, да ги чуе.)
— Имаме ново развитие значи — отбеляза Джордж.
— Да речем…
— Да му се не види.
Итън се взря в нищото. Мислеше, че веднага трябва да изпрати вест в Амритсар. Да им съобщи, че са останали с един асасин по-малко, и да ги попита какво се е случило с Кулприйт.
— Е, всяко зло за добро — каза. — Произшествието подготви близнаците за бойното им кръщение.
Джордж се засмя сухо.
— Това писмо… — вдигна листа. — Ще го декодираме ли?
Седнаха зад писалището и разтвориха няколко асасински книги с шифри. Не след дълго преведоха посланието. То гласеше: „Мисията компрометирана. Да се прекрати. Приятел“.
— „Приятел“, който лежи край Оукли Лейн. — Джордж остави писмото.
Скоро щяха да открият тялото. Всеки момент двамата асасини очакваха да чуят полицейска гълчава.
— Мъжът там умря от срам — каза Итън.
Пред вратата Иви се спотайваше, наострила слух, и мислеше за опозорения Аджай. От асасинските хроники знаеше, че е имало и друг — Ахмад Софиян, самоубил се по подобни причини.
— Имаш право — въздъхна Джордж. — Предал е Кредото. Но колко е казал на врага? Знаел ли е достатъчно всъщност? Никога не си бил словоохотлив пред мен. Недоумявам какво е могъл да им каже.
— Ето как стоят нещата, Джордж. Ако ти и Аджай бяхте събрали каквото знаете, щяхте да получите почти цялата картина. Но единият без другия? Никакъв шанс.
— Въпреки това трябва незабавно да информираш Призрака.
Итън задъвка замислено устни.
— Не съм сигурен. Познавам го. Ще заложи на предпазливостта и ще прекрати мисията.
— Е, така пише в бележката. — Джордж се приведе напред с объркано и притеснено изражение. — Не вярвам на ушите си, Итън! Ако информираш Призрака и той реши да продължи, значи в най-добрия случай страда от опасен оптимизъм, а в най-лошия — от самоубийствени наклонности. Ако прекрати мисията, ще постъпи правилно. Разбира се, че би препоръчал да мислим с главите, а не с желанията си. И в двата случая обаче си длъжен да му кажеш, за да му дадеш право да избира.
Итън поклати непреклонно глава.
— Вярвам на Призрака. Вярвам, че е способен да се грижи за себе си. И най-вече — вярвам му, че ще ни донесе артефакта.
— Значи трябва да му се довериш да вземе решение.
— Не, Джордж, съжалявам, не мога…
В далечината отекна полицейска сирена.
52.
И ето че денят настъпи. Ден, изпълнен с вълнение. Във вчерашните вечерни вестници от „Метрополитън Рейлуей“ бяха публикували съобщение, че тази нощ е новото начало на подземната железница. Чарлс Пиърсън ще пропътува — при това в закрит вагон — откритата отново линия между Кингс Крос и Фарингдън Стрийт. Гладстон бе пътувал с открит. Говореше се, че новият закрит вагон е последна дума в железопътния лукс. Щяха да присъстват и други видни лица, пишеше в съобщението, и гражданите също бяха поканени да станат свидетели на грандиозното събитие — стига да стоят от външната страна на ограждението.
И гражданството прие поканата. Макар строежът да бе превърнал живота на лондончани в ад от шум, кал и прахоляк, затваряйки шосета, магазини и занаятчийници; макар да бе оставил без домове хиляди бедняци, а досега не бе допринесъл с нищо за благоденствието на града; макар да изоставаше с над година от графика, а цената му възлизаше на 1,3 милиона лири стерлинги.
Въпреки всичко щяха да дойдат.
Група дърводелци бяха наети да сковат стъпала към тунела на Кингс Крос, защото подземната станция още не бе построена. През следващата година щяха да я изградят като пристройка към десетгодишната надземна гара — с фронтони от двете страни, с покриви и парапети. Щяха да заменят импровизираните платформи с истински рампи, стълбища, гишета за продажба на билети и пешеходни проходи в двете посоки.
Сега обаче станцията изглеждаше като грозна дупка в земята и за да улеснят ръководните кадри на компанията и съпругите им, бяха построили стълбища и груби дъсчени платформи, а вместо с факлите, които служеха нощем на работниците, щяха да осветят тунела с лампи, окачени по цялото му протежение.