Луната, която убива [bg]

Мъжът се поколеба и тя си помисли за миг, че е на път да откаже. Но ето че се насочи към разположената срещу нея втора кушетка, за да седне там с изправен гръб и строго официален.

- Благодаря. Ние с моите Спътници... спим денем.

- Похвална привичка. - Тя се бе успокоила вече достатъчно, за да започне да си вее с ветрило, като се надяваше с това да помогне и той да се успокои. - Значи искаш моята помощ.

Не знам дали мога да ти дам отговорите, които търсиш, жрецо. Самата аз изпитвам остър недостиг на отговори. Мога да предложа единствено информация, но не разполагам с нищо различно от казаното снощи. Може би ще имам възможност да ти изпратя допълнителна, след като се прибера в Кисуа.

- От какъв характер би могла да е тя?

Тя пусна тънка усмивка.

- Сигурен ли си, че искаш да узнаеш? Всичката информация е придобита посредством поквара.

Той поклати глава.

- Покварата е заболяване на душата, а не просто слова от някое сведение.

Щеше й се да поспори по този въпрос, но реши да премълчи.

- Кисуа разполага с шпионска мрежа по целия континент на изток, а и в земите на Севера. Част от нея са хора от простолюдието. Други, също като мен, са високопоставени. Всичко, което узнаем, съобщаваме у дома - на Протекторите.

- И допускаш, че те биха могли да знаят нещо относно Жътваря в Гуджааре? Какво ги интересува той?

В очите й се изписа откровена изненада.

- Всеки народ от ледените покрайнини до южната гора държи под око вашата страна, жрецо. Някои го правят, за да подражават на Гуджааре и да се конкурират с нея, но повечето - от страх. Страната ти е твърде могъща, богата и прекалено чудата. Който живее в подножието на вулкан, трябва да е голям глупак, за да не го следи внимателно, ако пропуши.

Той се намръщи.

- Нищо чудато няма в Гуджааре. Ако се радваме на сила и благоденствие, то е само заради благослова на Хананджа.

- Така смяташ ти, жрецо. Онези от нас, дето обитават не толкова благословени земи, виждат нещата по-иначе. А предупредителният пушек няма как да остане незабелязан - армията на Гуджааре е набъбнала до нечувана в миналото численост, нашите дипломати плетат тайни съюзи с най-северните народи. Прави впечатление, когато някой наш посланик почине внезапно при съмнителни обстоятелства, веднага след като научи нещо, за което трябва да съобщи у дома.

Бирникът отново поклати глава, но този път не за да отрече, усети тя, а от смущение.

- Нищо не знам за тези неща. - Не каза, че не го интересуват, но Сунанди прочете думите, изписани на лицето му. -Какво общо има това с Жътваря?

Тя не каза „Абсолютно всичко“ и се надяваше той да не прочете това върху нейното лице.

- Не знам със сигурност, но ми е известно, че зад цялата работа стои вашият Принц.

Мъжът присви очи.

- А не Хетава?

- За какво му е на Хетава да си държи чудовище за домашен любимец?

- А на Принца за какво му е?

Тя се поколеба, но реши да поеме риска и да побутне нещата още по-напред.