Обречена на ранен гроб [bg]

Глава 18.

Анет остави пердето да се спусне отново, закривайки прозореца.

— Вали. Казах ти, че мога да го подуша.

Насочих вниманието си към кутията със сладолед пред мен. Карамелизирани ядки и сметана. Беше почти празна и следващото нещо, което щях да отворя беше швейцарския шоколад.

— Няма да те заблудят с лъжлива прогноза за времето.

— Ще гледаме филма, вместо да излезем на разходка — продължи Анет. — Чух, че бил добър.

Добър? Изглежда не можех да си спомня какво беше това. Чувствах се като ходеща отворена рана. Не можех дори да спя повече от няколко минути, без значение колко уморена бях, защото се страхувах, че ако Боунс се върне, щях да пропусна и миг с него. Единственото облекчение в сегашното ми нещастие беше, че майка ми не бе тук. Тя беше някъде с Родни, но по очевидни причини не знаех къде.

— Криспин се нуждае от време — беше казал Спейд след ужасния спор — Не се тормози заради него. Дори аз не знам къде е.

И аз чаках, постоянно мислейки за всички ужасни неща, които ми беше казал и по-лошо, как повечето бяха верни. Нямах намерение да държа Боунс настрани. Не знаех защо бях крила част от себе си. Но повече от всичко исках с цялото си сърце онази сутрин да не бях тръгвала с Грегор.

Без да бъде задоволен от ролята си в съсипването на връзката ми, Грегор беше зает да разпространява слуховете, че без неговата намеса може да се превърна в хибрид между вампир и гул. Така беше събрал повече от двехилядна гулска армия, която ни бе нападнала в Бавария. Беше им обещал, че веднъж има ли ме, ще ме превърне във вампир. Грегор дори имаше наглостта да заяви, че ако Менчерес не ме беше отвлякъл и не го беше затворил преди дванадесет години, вече щях да бъда вампир и днес нямаше да имам толкова лоша слава.