Четвъртият гроб под краката ми [bg]

— Можете да се изпратите сама, нали? — Тя се изправи и се насочи към задната врата.

Аз също се изправих.

— Или госпожа Лоуел ви плати, за да поставите на Харпър грешна диагноза? Да я държите упоена и отстъпчива?

Ако мащехата ми имаше пари, не се и съмнявах, че щеше да направи точно това. Да ме накара да млъкна. Да ми попречи да създавам проблеми и да я излагам.

Тя се обърна към мен.

— Аз съм психолог. Рядко препоръчам лекарства и не съм лицензирана да ги предписвам. — Тя се обърна към огнището. — Всяка психика е различна. Някои са по-чувствителни от други. На Харпър й липсваше баща й, това, което някога е имала с него. Видяла е госпожа Лоуел като заплаха. Всичко е синхронизирано.

— А, сватбата. Ами ако се е случило нещо друго? Поглеждайки назад, знаейки това, което знаете сега, възможно ли е да е имала форма на ПТСР?

С въздишка на примирение, тя каза:

— Възможно е. Но дори пробвах регресивна терапия.

— Имате предвид хипноза?

— Да. Не трябва да ви казвам това и го правя само защото Харпър ви е наела, а мащехата й каза да сътруднича, но на нея й се губеше част от времето. Седмица, ако трябва да сме точни. Не можеше да си спомни нищо от седмицата, която е прекарала с баба си и дядо си. Съвсем нищо.

— А е останала при тях по време на медения месец на семейство Лоуел, нали?

— Да, но те много я обичаха. Само това мога да ви кажа. Семейство Лоуел са много добри мои приятели. Вече преминах границите на конфиденциалността.

— Имам само още един въпрос.

С обезкуражена въздишка, тя каза:

— Добре. Какво има?

— Под наем ли сте или направо сте я купили?