Парижка вендета [bg]

Последваха подробности от историята на Меровингите. Торвалдсен мълчеше и слушаше. Водачите им, първият от които бил Меровех, от когото взели и името си, обединили франките. После поели на изток и покорили германските си братовчеди. През пети век Кловис разбил римляните, завзел Аквитания и изтласкал визиготите в Испания. После приел християнството и обявил за своя столица Париж — малко градче на бреговете на Сена. Плодородните и удобни за отбрана земи около Париж получили наименованието Франция. Меровингите били странен народ — имали странни обичаи, носели дълги коси и бради и погребвали мъртвите си със златни пчели. Постепенно управляващата фамилия се превърнала в династия, след което се разпаднала със смайваща бързина. През седми век реалната власт била в ръцете на дворцовите администратори — Каролинги, наричащи себе си „управници на двореца“, които постепенно унищожили Меровингите.

— Много легенди, малко история — това е приказката за Меровингите — обобщи Мурад. — Но Наполеон бил силно привлечен от тях. Златните пчели по императорското му наметало са взети от техните атрибути. Меровингите били откровени грабители и отнасяли всичко ценно от завладените земи. Кралят разпределял плячката сред поданиците си. Имал неограничени права да се възползва от нея. Към тази концепция за кралска самоиздръжка се придържали от пети до петнайсети век, а през деветнайсети век Наполеон я възстановил.

— Мислиш ли, че тази книга за Меровингите е ключът към съкровището, което търси Ашби?

— Ще разберем само когато я видим.

— Дали все още съществува?

По време на подслушания разговор в кабинета на Каролайн Дод тя не беше споменала за местонахождението й. Вместо това беше раздразнила любопитството му, отлагайки подробностите за спалнята. За съжаление хората на Торвалдсен не бяха успели да монтират подслушвателни устройства в нея.

— Книгата със сигурност съществува — усмихна се Мурад. — Преди малко си направих труда да проверя. В момента е изложена в Дома на инвалидите, където е погребан Наполеон. Тя е част от дарението на град Санс, направено от Сен Дьони през 1856 година. По-късно книгите са предадени на държавата, но през 1871 година повечето от тях изгарят при големия пожар в „Тюйлери“. След Втората световна война оцелелите екземпляри са събрани в „Инвалидите“. За щастие сред тях е и книгата, за която говорим.

— Можем ли да я разгледаме?

— Не и без да отговориш на дълъг списък от въпроси, които едва ли ще ти бъдат приятни. Французите проявяват силна ревност към националните си съкровища. Научих от един колега, че книгата е изложена в музейната част на „Инвалидите“, но за съжаление залата е затворена за ремонт.