Синовете на Спарта [bg]

— Господарю? — разнесе се глас.

Кир погледна надолу и видя младия началник на конете. Атинянина. Докато се взираше нефокусирано в него, Ксенофонт продължи — изглеждаше отвратително здрав и в добро настроение:

— Господарю, ако благоволиш да слезеш от Пасакас за малко, мога да го почистя и да сплета гривата и опашката му за прегледа.

— За прегледа ли? — бавно повтори Кир. Нишката на спомена се върна и по гърба му се стече струйка пот. Погледна към слънцето и преглътна, когато видя колко е късно. Цялата сутрин му беше толкова зле, че можеше само да се поти и да стене. Едва сега се сети да докосне брадичката си и тихо изруга, когато усети наболата четина.

— Ксенофонте, трябва ми Парвиз, слугата ми. — Той почти се свлече от коня и залитна към атинянина. — Трябва да се избръсна и да се преоблека. Викни Парвиз. Колкото се може по-скоро.

Ксенофонт се отдалечи тичешком, хванал юздите на Пасакас. Кир примижа към слънцето. Закле се, че никога повече няма да пие. Просто цената беше прекалено висока.

— Господарю, ето ме! — разнесе се гласът на Парвиз.

Мъжът, който навремето бе стоял на пост в пустинна крепост, беше влязъл в новата си роля с гордост и неизчерпаема енергия. Носеше сгъваем стол и Кир се отпусна с благодарност на него. Дойдоха слуги с купи, кърпи и масла. Парвиз започна да точи бръснач в кожен ремък, после в груб плат и накрая едва ли не на самия вятър. Не позволяваше на никой друг да докосва принца и бръсненето се беше превърнало в нещо като ритуал и за двамата. Кир затвори очи.

— Сянка! — извика Парвиз до ухото му. — Донесете сенник за господаря Кир. И чисти дрехи. Това да не е пазар? Донесете параван и го сложете около господаря.

Истинско облекчение бе да остави нещата на Парвиз. Пъхнаха някаква чаша в ръката му и Кир погледна съдържанието й и видя, че е мляко. Усмихна се.

— Благодаря. Искам още, Парвиз. Всъщност доведи направо кравата.