Кръвта на боговете [bg]

- Простите войници са като непослушни деца и трябва да бъдат възпитавани по същия начин. - Започна да си дава смет­ка, че останалите не споделят мнението му, и се поколеба. - Те разбират само от това, както каза и самият консул.

Всички мълчаха. Сатурний ги огледа объркано, изчерви се и попита:

- Не съм ли прав?

- Не подобава да говориш такива неща, нито да ми припис­ваш думи, които не съм казал - отвърна Марк Антоний. – Не знам къде си служил, Сатурний, но аз съм виждал тези синове на проститутки и търговци да рискуват живота си, за да ме спа­сят от неминуема смърт. Казах, че те са римляни. И последният от тях струва нещо.

Сатурний се изчерви още повече и измънка:

- След екзекуциите в Брундизиум си помислих, че споделяш същите възгледи. Извинявам се, ако не е така.

Марк Антоний го изгледа намръщено.

- В Брундизиум те разбираха, че наказанието трябва да се наложи. Да не мислиш, че ми достави удоволствие да заповя­дам да убият сто престъпници? Бях в правото си да наредя де- цимация на всеки легион - а това означаваше да отнема живота на три хиляди души, Сатурний. Това, което направих, беше де­монстрация на сила и дадох да се разбере, че няма да се уплаша от гнева им. Онези с достатъчно ум разбраха, че съм спасил повече, отколкото съм убил. И което е по-важно, сплотих оста­налите. Върнах им достойнството и честа им.

Извърна се от Сатурний, давайки да се разбере, че разгово­рът е приключил, и заговори отново на Букцион:

- Октавиан е приел име, което е скъпо на хората ни. Това изобщо не е изненадващо, още повече че самият Юлий Цезар създаде повечето от легионите, представени на тази маса. Раз­бира се, че ще кажат, че няма да се бият срещу осиновения му син! Бих се изненадал, ако не го бяха направили.

Замълча за момент. Даваше си сметка, че трябва да задържи присъстващите на своя страна.

- Властта ни си има граници и не можем да караме вой­ниците да правят всичко, което заповядаме. Легионите могат да бъдат принуждавани само донякъде, а нататък трябва да бъдат водени. Виждал съм го. Виждал съм как самият Цезар говореше на разбунтували се легиони, като рискуваше собст­вения си живот. - Погледна презрително Сатурний. - Ако се отнасяте с тях като с деца или кучета, те рано или късно ще се обърнат срещу вас. Дисциплината е в основата на всичко, но те не са гърци или изрисувани гали. Те са римски мъже, кои­то разбират нещо за републиката, макар че не винаги могат да го изразят с думи. Е, вие трябва да им дадете тези думи - ти, Букцион, ти, Сатурний. Трябва да им напомните, че Цезар може и да го няма, но че републиката все още може да бъде възстановена. Няма да позволя някакво си русокосо момченце да претендира за авторитета на моя приятел, независимо как­во пише в старото завещание за осиновяването му. Няма нов Цезар. Това им кажете.

Букцион се беше умислил. Ако не друго, той разбираше по­ложението. Някои от старшите му офицери се бяха осмелили да говорят с него, а консулът като че ли не си даваше сметка колко сериозна е ситуацията. Марк Антоний обаче го гледаше настоятелно и на него не му оставаше друго, освен да кимне и да нападне мълчаливо храната си.