Плясъкът на крилете му [bg]

— Не, не си — каза той. И двамата продължиха нататък.

От краткия поглед, който им бе хвърлил в къщата, Кейл знаеше, че момчетата са в лошо състояние. Сега, когато успя да ги огледа както трябва, видя, че изглеждат още по-зле. Устата на Клайст бе толкова подута, че не можеше да говори. Кутретата на левите им ръце бяха счупени, както и палците.

Кейл им каза, че Кити е мъртъв.

— Бавно ли беше? — попита Хенри Мъглата.

— Колкото си щеш.

Когато лекарят пристигна, почисти внимателно раните им; беше болезнена работа. С изключение на лицата и ръцете, имаха предимно синини. Клайст постоянно плюеше кръв и лекарят ги разтревожи, като им каза тихо, че може да има вътрешен кръвоизлив.

— Ако почне да изхожда кръв, повикайте ме веднага.

Кейл, при когото ефектът от федрата с морфин още не бе преминал напълно, неволно се възхити, че шевът на лицето на Хенри Мъглата от миналогодишната рана е издържал. Клайст обаче не изглеждаше съвсем на себе си и ту се унасяше, ту се свестяваше.

— Кити — изломоти той.

— Кити е мъртъв.

— Кити — повтори той и продължи, докато изгуби съзнание.

Лекарят приспа Хенри Мъглата със смес от валериан и маково масло, а Кейл и ИдрисПюк останаха да бдят над тях.

— Какво ще правиш сега с хората на Кити?

Кейл изглеждаше изненадан.

— Нищо. Нека гният.

— Заложени са твърде много пари и власт, за да ги изпуснеш просто така.

— Вземи ги ти тогава.

— Надявах се да го кажеш.

— Нямаш нужда от разрешението ми.

ИдрисПюк долови горчивината. Не го винеше — беше го срам, че е отказал да помогне за спасяването на Хенри Мъглата и Клайст, но това тук бе прекалено важен шанс, за да го подмине. Една своеобразна империя плачеше някой да я вземе.

— Мислех да пратя хора за Кадбъри — каза ИдрисПюк. — Той ще знае всичко, което е планирал Кити.

— Струва ми се, че от вас ще излезе чудесна двойка — заяви Кейл. После отиде да спи.

Те наистина се оказаха чудесна двойка, макар и не създадена в рая. Престъпниците често са сантиментални към майките си, но като цяло, лоялността им не стига по-далеч. Аутсайдери по дефиниция, те обикновено не се трогват от идеята за естествен ранг, социален ред или йерархия, освен ако не е наложен с непрестанна заплаха от насилие. Там, където има просяци, никога не може да има крал, който да носи безгрижно короната си.

ИдрисПюк обгради къщата на Кити, за да попречи на обитателите ѝ да я напуснат. Не искаше да се вдига шум. Каза им, че чака Кадбъри да пристигне и да уреди всичко. Освен това обеща да им вдигне премията на петстотин долара. На следващото утро Кадбъри пристигна, спрян при бягството си към Оксиринкус и все още изумен от новината за смъртта на Кити. Макар че мъжете в къщата не хранеха особена любов към Кадбъри, поне го познаваха, а и той се славеше като умен човек. Бяха стигнали до етап, в който се нуждаеха от спасител, и прехвърлянето на властта от Кити Заека към ИдрисПюк и Кадбъри стана толкова бързо, че само след седмица Кити вече преминаваше в легендите, където бе естественото му място. Отсега нататък майките щяха да разказват приказки за него и да заплашват благо децата си да слушат, иначе Кити Заека ще дойде да ги вземе. Същите тези деца години по-късно щяха да плашат по-малките си братя и сестри със смразяващи приказки за уродливия Кити, който размахва верига и трион над злочести девици, обречени да бъдат разчленени и изядени; а после, с течение на годините, репутацията му стигна до келтите на изток — те го преобразиха в дружелюбен стар заек, който продава щипки и разказва истории за призраци срещу едно пени.