Плясъкът на крилете му [bg]

Тези зловещи истории за съперниците на Кити всъщност бяха верни. Даже в Швейцария — цивилизовано място за търговия, с възхитително чисти улици, където във всичко цареше ред, а хората бяха преуспяващи и покорни на закона, имаше някои части, които приличаха на самия търбух на мрака. На един хвърлей от щедрите улици и щедрите души, живеещи на тях, върлуваха диващина и жестокост, недостижими за въображението, но които все пак се случваха по всяко време. Не е ли същото с всички градове, винаги и навсякъде? Цивилизованите и нечовешки жестоките ги дели само една кратка разходка.

След още няколко минути приказки, през които Кейл протакаше, за да им даде време да се успокоят и да видят реалното състояние на нещата, той избута бюрото назад, точно колкото да им позволи да се заемат с вратата — което не беше лесно, защото силата го напускаше на резки тласъци. Седна небрежно на стола на Кити и зачака телохранителите му да избутат тежката етажерка.

И така, те влязоха един по един, явно предпазливи, но също така укротени от трупа по средата на стаята. Не смъртта или кръвта ги смущаваше — в края на краищата, това бе тяхното призвание, — а гледката на една неудържима сила, която внезапно бе спряна. Кити беше легенда — ръката му стигаше навсякъде. А сега, дори в полумрака, не само че смъртта го бе лишила от сила, а и беше разкрит като уродлив, разяден и подут от израстъци, подпухнал и развален. Онова, от което се бяха страхували, сега ги отвращаваше, и то още повече заради силата на онзи страх. Бяха унижени от своя ужас.

— Веднъж видях морска крава — каза единият — във водата, мъртва от седмица; изглеждаше точно така. — Подритна го с крак.