Хазарски речник [bg]
- Автор: Павич Милорад
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Христина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:
Безброй имена, адреси на вече несъществуващи фирми, продавачи и магазини, които отдавна вече не работели, пъстреели по старите страници на вестниците и д-р Муавия се потопил в този изчезнал свят като в някакво ново, спасително поколение, което не се интересува от неговите нещастия и грижи. Една вечер през 1971 година, когато усещал всеки зъб в главата си като отделна буква, доктор Муавия седнал и отговорил на едно обявление от 1896 година. Внимателно написал името и адреса на някаква улица, за която не знаел дали съществува още в Александрия, и пратил предложението по пощата. Оттогава всяка вечер отговарял по на една обява от края на XIX в. Купчините негови писма отивали в неизвестността и една сутрин пристигнал първият отговор. Непознатият пишел, че той, разбира се, нямал вече за продан рекламирания домакински патент "Турул" от Франция, който се споменавал в писмото на д-р Муавия, но предлагал нещо друго за продан. И наистина, на сутринта във връзка с обявлението в дома на Муавия се появили едно момиче и един папагал и изпели в дует някаква песен за налъмите. После папагалът пял сам на непознат за Муавия език. Когато Муавия попитал кой от двамата е за продан, момичето казало, че може да избира. Д-р Муавия загледал девойката - била хубавоока и имала гърди като две яйца на очи. Той се сепнал от летаргията, наредил на Аслан да изпразни една голяма таванска стая, сложил нея стъклен обръч и купил папагала. После започнал да запълва помещението постепенно, по реда, в който пристигали отговорите на неговите писма от кой знае какви наследници на някогашните автори на обявите. Събрала се много покъщнина със странни форми и неизвестно приложение, огромно камилско седло, женска рокля със звънчета вместо копчета, железен кафез, в който хората се държат закачени за тавана, две огледала, от които едното малко закъснявало в отразяването на неговите движения, а другото било строшено, стар ръкопис със стихотворение, написано с непознато писмо и на непознат език. Стихотворението гласяло:
След година таванската стая се напълнила и д-р Муавия се слисал една сутрин, като влязъл в нея и разбрал, че вещите, които бил набавил, започвали да образуват нещо, което имало смисъл. Биело на очи, че една част от набавените вещи представлявали инструменти от нещо, което приличало на болница, но някаква древна, необикновена болница, в която не се лекувало по начин, по който днес се лекува. Лечебницата на Муавия била обзаведена със седалки, които имали странни прорези, с пейки с халки, за да могат тези, които седят, да бъдат връзвани, с дървени шлемове, които имали отвор само за лявото или само за дясното око или пък отвор за трето око на темето, и Муавия отделил тези неща в отделна стая. Повикал един колега от Медицинския факултет и му я показал. За пръв път след войната от 1967 година се виждал с някого от своите приятели от университета. Той разгледал нещата и казал:
19
В превод от средновековен дубровнишки език:
Залудо ми пращаш огледало, мила,
твоя образ вече в него си изтрила.
Вместо твоя търсен образ моят мина,
образ, който бяга от година на година.
Твоя дар ти връщам, че без сън останах,
не приемам тази пагубна размяна.