Хазарски речник [bg]
- Автор: Павич Милорад
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Христина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:
На някакъв дервиш обяснил твърде просто своите наклонности: "Когато смъртта и любовта, този и онзи свят, се поставят толкова близо един до друг, се узнава много и за едното, и за другото. Това е като онези маймуни, които от време на време отиват на оня свят. Когато се върнат, всяко тяхно ухапване е чиста мъдрост. Чудно ли е тогава, че някои хора дават на такива маймуни да им ухапят ръката и сетне четат истината по ухапаното. На мен това ухапване не ми е нужно..."
Така Мустай-бег Сабляк освен конете, които обичал, но не яздел, купувал смъртници, които не обичал, но яздел. Недалеч от морето бегьт имал хубаво конско гробище, издялано от мрамор, което поддържал някакъв дубровнишки евреин на име Самуел Коен. Този евреин е оставил запис за случката, която станала в лагера на Сабляк паша по време на похода във Влашко. Един войник от отряда на пашата бил заподозрян в простъпка, която не можела да се докаже със сигурност. Той единствен останал жив след сблъсъка на неговата част с неприятеля на брега на Дунава. Според твърдението на командващия войникът побягнал и така си спасил главата, според твърдението на войника били нападнати нощем, всички нападатели били съвсем голи и той единствен се защитавал докрая и оцелял само защото не се поддал на страха. Довели го при Сабляк да присъди виновен ли е или невинен. На войника му бил откъснат ръкавът, изправили го пред пашата, който през цялото време на делото не продумал нито дума, както и останалите участници в това нямо разследване. Пашата се нахвърлил внезапно върху младежа като звяр, ухапал го жестоко за мишцата и веднага съвсем хладнокръвно се отвърнал от нещастника, който тозчас бил изведен от шатрата. Пашата дори не го видял добре, дума не разменил с него, но съсредоточено дъвчел парчето отгризано месо с напрегнатия израз на човек, който се опитва да усети вкуса на отдавна опитано ястие или да оцени стойността на питието. После изплюл месото и при тоя знак съсекли младежа навън, защото по този начин неговата вина се смятала доказана.
"Тъй като съм отскоро на служба при пашата - завършва Коен своята бележка, - не съм видял много дела, но знам, че когато пашата глътне отхапаното месо, обвинението се оттегля веднага и човекът се пуща на свобода като невинен."
Сабляк паша бил едър, с неправилно телосложение, като че носел кожата си върху дреха, като че между косата и черепа имал чалма.
О
ОТКЪСЪТ ОТ БАСРА
ОТКЪСЪТ ОТ БАСРА – под това название е запазен в препис от XVIII век арабски текст, за който се предполага, че е бил част от едно лексикографско издание на Йоанес Даубманус. Това издание, озаглавено Хазарски речник, било обнародвано в Прусия през 1691 година и веднага било унищожено, така че споменатото предположение не може да се провери, а не се и знае точно на кое място в речника е бил този откъс, който гласи:
"Както вашата душа на дъно-то.си, държи тялото, така Адам Рухани, третият ангел, на дъното на своята душа държи всемира. Сега, в 1689 година от Иса, Адам Рухани слиза по пътеката и приближава кръстовището на пътеките на Луната и на Слънцето, пъкъла на Ахриман; заради това вас, ловците на сънища† и четците на въображението, които го следите и опитвате да съставите неговото тяло в облика на книга, не ви преследваме така, както бихме могли. Но когато в края на XX век от Иса той бъде на възходящата пътека на своето скиталчество, неговата държава на съня ще се приближи до Твореца и тогава ще се наложи да ви убием, вас, които разпознавате частите на Адамовото тяло, откривате ги и ги събирате по сънищата на хората и така събирате на земята книгата на неговото тяло. Защото не можем да позволим книгата на неговото тяло да се превърне в държава. Но не си мислете, че само ние, няколко незначителни дявола, се занимаваме с Адам Рухани. В най-добрия случай вие ще съставите върха на пръста му или бенката на бедрото му. И ние сме тук, за да попречим на съставянето на неговия пръст или бенката на бедрото. А другите дяволи се занимават с другите, които между хората съставят останалите части на тялото му. Но не се заблуждавайте. Най-голямата част от необятно голямото му тяло, държавата на вашия сън, никога никой от вас, хората, не е дори докоснал. Начинанието по срича-нето на Адам Рухани е едва в зародиша си. Книгата, която трябва да въплъти неговото тяло на земята, е още само в сънищата на хората. И то една част е в сънищата на мъртвите, откъдето не може да се извади, както не се вади вода от пресъхнали кладенци."