Хазарски речник [bg]
- Автор: Павич Милорад
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Христина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:
Това бил сънят на д-р Абу Кабир Муавия. На другата вечер го сънувал отново и пак както първия път не запомнил името на животинката. А след това отново изсънувал всичките си сънища, обаче отзад напред. Първо онзиденшния, после по-онзиденшния, после предишния и така нататък, но бързо, докато не му се привършили за една нощ всичките сънища от отминалите години. След трийсет и седем нощи приключил работата, стигнал до най-ранните си детски сънища, онези, за които наяве вече не можел да си спомни, и си извадил заключение, че мулатът Аслан, неговият слуга, който бършел мръсните съдове с брадата си, серял само докато плувал, а хляб можел да реже с боси крака, сега прилича на него повече, отколкото сам той на себе си отпреди трийсет и седем години. Така дошъл до последния сън. В нощите му неговото време течало като хазарското време от края към началото на живота и било вече изтекло. Оттогава вече не сънувал нищо. Бил чист. И готов за нов живот. Тогава започнал всяка вечер да ходи в кръчмата При кучката. В кръчмата При кучката се плащало само за стола, не се наливало нищо и не се поднасяла никаква храна. Фукарите идвали тук да пийнат и да хапнат каквото си носели, или сядали на общи маси да се наспят. Понякога кръчмата се напълвала, а никой никого не познавал, случвало се всички усти да работят, но никой да не продумва дума. Нямало нито тезгях, нито кухня, нито огън, нито прислуга, само на входа онзи, който взимал пари за стола. Муавия седял сред гостите в кръчмата При кучката, палел лула и повтарял едно упражнение: на нито една мисъл не позволявал да трае по-дълго от дима, изпуснат от лулата. Вдъхвал вонята и гледал как хората около него лапат прегоряло печиво, наречено съдрани гащи, или петмез от тикви с грозде, гледал как пренасят залци през горчивия си поглед, как бършат с кърпа зъби и как ризите по тях се пукат, щом се обърнат насън.
Мислел си, като ги гледал, че за всеки миг, негово или тяхно време, е използван като материал един изхабен миг от отминалите векове, миналото е зазидано в това сегашно време и то се състои от него, защото друг материал няма. Тези безбройни мигове на миналото, внасяни като камъни в разни постройки по няколко пъти в течение на столетия, биха могли да се разпознаят съвсем ясно в нашите днешни часове, ако обърнем внимание на това, както днес разпознаваме и пускаме в обръщение жълтица от времето на Веспасиан...
Тия мисли не му помагали да облекчи поне малко своята мъка. Облекчението идвало от тези хора, които очаквали от бъдещето само това - да измами и другите, както вече било измамило тях. Тази гмеж от угрижени гладници му помагала да се оправи в своя нов живот. Утешавало го съзнанието, че малцина измежду всичките тия хора, които смърдят по един и същ начин чак до Мала Азия, могат да са по-нещастни от него. Но преди всичко кръчмата При кучката сама по себе си била истинското място на Муавия. Със своите маси, излъскани с морска сол, с фенерите си с рибено масло тя била най-малко седемдесет години по-стара от времето, в което работела, и това успокоявало Муавия. Защото не понасял нищо, което било свързано с него самия и неговото време. А тъй като в миналото отново го причаквала неговата специалност, от която се отвращавал също така, както и от своето настояще, той се вмъквал в някакво полуминало, където опалът и ясписът още са полусестри, където кукувицата още брои колко дни ще живее човек, където още се коват ножове с два тъпи ръба...
След като вечерял говежди и кози уши, се връщал в отдавна неотключваните стаи на бащината си къща и там прехвърлял до среднощ купчината английски и френски вестници, издавани в Александрия в края на XIX век. Клечейки и усещайки как през него тече хранителният мрак на плътта, четял те?и вестници с жаден интерес, защото те не можели да имат никаква връзка с него. Особено добре отговаряли на това условие обявите.
Из вечер във вечер прелиствал тези обяви на отдавна умрели хора; предложения, които вече нямали смисъл, блестели в прахоляка, по-стар от него. На тези жълти страници се предлагала френска ракия против болки в костите и вода за мъжка и женска уста. Аугуст Циглер от Маджарско съобщавал, че в специализирания си магазин има инструменти за болници, лекари и акушерки, има средства против болести на стомаха, чорапи за жилести крака и надуваеми гумени ходила. Потомък на някакъв халиф от XVI век предлагал за продан родов дворец с 1500 стаи, който се намирал на най-хубавото място на туниския бряг, в морето, само на 20 метра под водната повърхност. Можел да се види всеки ден при хубаво време и южен вятър, наречен "тарам". Ненаименувана стара госпожа предлагала будилник, който събуждал с мирис на рози или кравешки изпражнения; рекламирали се стъклена коса или гривни, които поглъщали ръката, щом се сложели. Християнската аптека "Света Троица" рекламирала водата на д-р Леман против лунички, лишеи и струпеи, прах за камили, коне и овце, който отваря апетит и премахва жребчета, против шуга и прекомерно изтощаване на стоката при водопой. Някакъв ненаименуван купувач търсел на изплащане еврейска душа, и то от най-долен разред, която се нарича "нефеш". Виден архитект излизал с предложение да построи според замисъла на клиента твърде евтино разкошна вила на небето в джанна, при което ключовете щели да бъдат предадени на собственика още приживе, щом изплати сметката, и то не на строителя, а на каирските фукари. Препоръчвали се средства против оплешивяване през медения месец, предлагала се за продан вълшебна дума, която по желание можела да превърне в гущер или в роза лунатичка, или твърде износно стъпка земя, от която можело да се види нощната дъга във всяка трета джума в месец раби-ал-ахир. Всяка жена, щом се изчисти от пъпките, луничките и брадавиците като от буболечки, можела да стане красива с помощта на белилото на английската фирма Rony & son. Порцеланов сервиз за зелен чай във формата на персийска кокошка и пиленца можел да се купи заедно с блюдо, под което е пребивавала едно време душата на седмия имам...